ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗДДС - Счетоводство

СВАЛИ ПРАВИЛНИКА – ПЪЛЕН АКТУАЛЕН ТЕКСТ НА ППЗДДС

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

В сила от 01.01.2007 г.

Издаден от министъра на финансите

Обн. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.3 от 12 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.16 от 20 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.39 от 15 Април 2008г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.4 от 16 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.6 от 22 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.84 от 28 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 21 Март 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 13 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 8 Януари 2019г., попр. ДВ. бр.5 от 15 Януари 2019г.

Предмет

Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Данъчно задължено лице

Чл. 2. Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.

Предоставяне на стоки или извършване на услуга

Чл. 3. (1) Доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка.

(2) Алинея 1 се прилага и за доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън територията на страната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Алинея 3 се прилага и за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка.

(5) Доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на друга държава членка, в състава на едно лице, установено на територията на страната, не се отчита, документира и декларира по реда на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За доставка на услуга между лице, което е установено и участва в ДДС група в друга държава членка, и негов клон или структурно звено, установен/о на територията на страната, и обратното, както и за доставка на услуга между клон или структурно звено, който/което е установен/о и участва в ДДС група в друга държава членка, и клон или структурно звено в състава на същото лице, установен/о на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

(8) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) Дейността, извършвана от организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права, по администриране и обслужване на управлението на отстъпените им авторски права, не е доставка на услуга към авторите или носителите на тези права.

(9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Доставката на предплатени телефонни карти е доставка на услуга по смисъла на закона.

Глава втора.
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОСТАВКИ И НА ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ

Раздел I.
Място на изпълнение на доставки

Място на изпълнение при доставка на стока

Чл. 4. В случаите на доставки на стоки, които се превозват от трети страни или територии до място на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, ако доставчикът на стоките е и вносител.

Място на изпълнение при доставка на услуга

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга по смисъла на закона, понятията „постоянен адрес“ или „обичайно пребиваване“ означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива – в други документи за самоличност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) Правото на избор по чл. 21, ал. 11 от закона за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност по правилата на съответните държави членки, където получателите са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават, се счита, че е упражнено от доставчика при издаване на първия му идентификационен номер по ДДС от друга държава членка след уведомяване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис в срока по чл. 97в от закона.

Място на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността

Чл. 6. (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Място на изпълнение при доставка на услуга, съпътстваща доставката на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Място на изпълнение при доставка на услуга по оценка и работа върху движими вещи с получател, установен на територията на друга държава членка

Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Раздел II.
Място на изпълнение на вътреобщностно придобиване

Удостоверяване на наличие на обстоятелства за вътреобщностно придобиване

Чл. 9. (1) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

(2) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;
(доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;
VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;
(доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.

(3) В случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

(4) В случаите по ал. 3 данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът по ал. 4 е станал изискуем.

(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.

(7) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) Условието по чл. 15, т. 3 от закона се смята за изпълнено и когато посредникът е идентифициран за целите на ДДС в държава членка А или В, но е осъществил съответното вътреобщностно придобиване под идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка Б.

Корекции

Чл. 10. (1) Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1, лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол.

(2) В случаите по ал. 1 протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1.

(3) Когато посредникът в тристранна операция се снабди с документите по чл. 9, ал. 2, след срока по чл. 9, ал. 3 той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5.

(4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от посредника чрез анулиране на протокола по чл. 9, ал. 5. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която посредникът се е снабдил с документите по чл. 9, ал. 2.

Глава трета.
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ, ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪК

Данъчно събитие

Чл. 11. (1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(2) Данъчно събитие е и вътреобщностното придобиване на стоки.

(3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл. 16 от закона.

Дата на възникване на данъчното събитие при доставка на стоки или услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнението на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 5 от закона, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(4) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 и 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права от организации за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права на ползвателите.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) Данъчното събитие на доставка по отстъпване на авторски права от авторите или носителите на авторските права на организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права възниква на датата, на която авторите или носителите на авторски права одобрят разпределените суми от организациите за колективно управление чрез подписване на двустранен протокол. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона при доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител датата на възникване на данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника се определя по реда на чл. 25, ал. 9 от закона.

(9) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), се считат за доставки с непрекъснато изпълнение, за които плащането става дължимо за всеки календарен месец, през който са предоставени услугите.

(10) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчното събитие на доставките по ал. 9 възниква на 25-о число от календарния месец, следващ календарния месец, през който услугите са предоставени.

(11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на стока, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. Алинея 2 се прилага и при доставки на стоки, за които е уговорено поетапно изпълнение.

Данъчно събитие при промяна на договор за лизинг

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който в резултат на промяната на договора се изпълняват условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка на стока.

(2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък.

(3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.

Данъчна основа на доставки на акцизни стоки

Чл. 14. В данъчната основа по чл. 26 и 52 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

Данъци и такси, които участват при формиране на данъчна основа (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:

платени са от името и за сметка на доставчика;
поискани са от доставчика.

Усвояване на финансирания (субсидии)

Чл. 16. (1) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(2) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и не може да бъде определено с какви доставки или дейности е свързано, се приема, че финансирането (субсидията) е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика доставки по чл. 73, ал. 3 от закона и извършените доставки по чл. 73, ал. 4, т. 2 – 6 от закона за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоено финансирането (субсидията).

Обикновени или обичайни опаковъчни материали

Чл. 17. (1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. под., след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.

(2) Данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от закона не се увеличава със стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери по чл. 26, ал. 3, т. 4 от закона, доколкото тази стойност е включена в съпътстващите разходи по опаковане по чл. 26, ал. 3, т. 3 от закона.

Търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя

Чл. 18. (1) Член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.

(2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.

(3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.

(4) Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.

(5) В случаите по чл. 26, ал. 5, т. 2 от закона, когато обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа на доставката се увеличава чрез издаване на дебитно известие към издадената за доставката фактура. Известието се издава в 5-дневен срок, считано от деня, в който изтича 12-месечният срок.

Данъчна основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки

Чл. 19. (1) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.

(2) Когато дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, е възстановен, данъчната основа по ал. 1 се намалява с възстановения размер на акциза.

(3) Възстановяването на акциза по ал. 2 се удостоверява от лицето с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, която е възстановила акциза.

(4) Намалението на данъчната основа по ал. 2 се извършва с издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по ал. 3.

(6) В данъчната основа по чл. 64 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

Особени случаи на определяне на данъчната основа

Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., предишен текст на чл. 20 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Пазарната цена по чл. 27, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка по договор по реда на Закона за водите се определя по чл. 27, ал. 4 от закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по стоката подобрения е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по нея подобрения е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по ал. 3, изречение първо за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 и 2, изречение второ от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В случаите по ал. 3, изречение второ, за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) За целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Глава четвърта.
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДОСТАВКИТЕ

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.)

Чл. 21. (1) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

(доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
фактура за доставката;
документ за превоза на тези стоки.

(2) Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

фактура за доставката;
документ за превоза на тези стоки;
писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.

Международен транспорт на пътници

Чл. 22. За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

Международен транспорт на стоки

Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
фактура за доставката.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
(изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
фактура за доставката.

(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:

трета страна/територия и трета страна/територия;
трета страна/територия и друга държава членка;
друга държава членка и трета страна/територия;
две точки на територията на една трета страна/територия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.

(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За целите на чл. 92, ал. 3, т. 1 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.

Международен транспорт на природен газ и електрическа енергия

Чл. 24. (1) За доказване на международен транспорт на природен газ по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

договор за превоз, пренос или транзит на природен газ;
писмено потвърждение от доставчика на природен газ за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от газоизмервателна станция;
фактура за доставката.

(2) За доказване на международен транспорт на електроенергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със следните документи:

писмено потвърждение за транзитираните количества от собственика на електрическата енергия или документи, издадени от администратора по международни съглашения за трансгранична търговия;
фактура за доставката.

(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) За доказване на международен транспорт на топлинна или хладилна енергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

договор за превоз, пренос или транзит на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
писмено потвърждение от доставчика на топлинна или хладилна енергия за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от измервателна станция;
фактура за доставката.

Доставка на стоки за снабдяване на въздухоплавателно средство, използвано от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) За доказване на доставката по чл. 31, т. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното въздухоплавателно средство;
(изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
фактура за доставката;
(нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Член 31, т. 1 от закона се прилага и за международен рейс в рамките на Европейския съюз.

Доставка на стоки за снабдяване, предназначени за потребление на плавателни съдове

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни име и/или номер на съответния плавателен съд;
(изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;
(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);
фактура за доставката;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година, и е валидна до края на годината или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква „г“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
фактура за доставката.

(3) За доказване на доставка на горива, резервни части и смазочни материали за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква „д“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки, от който е виден инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
фактура за доставката;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на крайбрежен риболов на лицето и на плавателния съд;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква „в“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
фактура за доставката.

Доставка на услуги по строителство на кораб или самолет

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване на въздухоплавателни средства по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

договор с компанията, експлоатираща въздухоплавателното средство, за извършване на съответната услуга, от който да е видно името и/или номерът на въздухоплавателното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);
фактура за доставката;
за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване по чл. 31, т. 3 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемо-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима; в този случай не се доказва критерият по чл. 31в, ал. 1, т. 2;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

б) фактура за доставката.

Отдаване под наем на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) договор за наем;

б) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

в) копие от документ за съответствие на компанията, отговарящ на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването;

г) (изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

д) фактура за доставката;

е) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква „в“ от закона:

а) договор за наем;

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква „д“ от закона:

а) договор за наем;

б) копие от документи, удостоверяващи правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя и на плавателния съд;

в) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

г) фактура за доставката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

договор за наем;
(изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината;
копие от лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото въздухоплавателно средство;
копие от документа за регистрация на въздухоплавателното средство;
фактура за доставката.

Обработка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по чл. 31, т. 5 от закона по обработка на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

б) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

в) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

а) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

б) фактура за доставката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по обработка по чл. 31, т. 5 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

документ за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие или от лицензирания оператор за наземно обслужване на авиационния оператор, в който са посочени номерът и датата на този полет;
фактура за доставката;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) „Спасителни операции“ по чл. 31, т. 10 от закона са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват на море.

(4) „Бедствие“ е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и др., както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт, и др.).

(5) Услуги, свързани със спасителни операции, са:

борба с бедствия, включително превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и др.; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и др.);
отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1.

(6) За доказване на доставките на услуги по ал. 5 доставчикът трябва да разполага със следните документи:

когато са извършени с въздухоплавателно средство:

а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;

б) договор за извършване на услугите;

в) (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за авиационен оператор;

г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;

д) фактура за доставката;

(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) когато са извършени с плавателен съд:

а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

когато са извършени с подвижен железопътен състав:

а) документи, доказващи извършените услуги;

б) фактура за доставката.

Транспортна обработка на стоки или пътници

Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) За доказване на доставка услуга по транспортна обработка на стоки включително на транспортни контейнери по чл. 31, т. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

(доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;
фактура за доставката.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.

(3) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на пътници по чл. 31, т. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

(доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;
фактура за доставката.

(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на стоки или пътници, извършена от железопътен превозвач, доставчикът следва да разполага със следните документи:

копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка образец 312в, издадени на името на железопътния превозвач, на собственика на товарите, на превозвача или на спедитора;
фактура за доставката.

Доставка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху въздухоплавателното средство съгласно Закона за гражданското въздухоплаване;
фактура за доставката;
за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) писмен договор или друг акт за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква „в“ от закона:

а) писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква „д“ от закона:

б) документ, удостоверяващ правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя;

в) фактура за доставката.

Доставка на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Доставката на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол, се удостоверяват чрез електронен документ (файл), изготвян и предоставян ежемесечно от Евроконтрол, който задължително съдържа най-малко следната информация:

данъчна основа на услугите, предоставени за съответния данъчен период, поотделно за всеки конкретен получател;
идентификационен номер за целите на ДДС за получател данъчно задължено лице, установен в друга държава членка, съответно идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране за получател данъчно задължено лице, установено извън Европейският съюз;
начислен данък общо и поотделно за всеки конкретен получател при следните кодове:

а) VТ – услугата е облагаема с 20 на сто, когато получател е данъчно незадължено лице, независимо от страната, в която е установено, или данъчно задължено лице, установено в България, различно от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

б) EX – услугата е облагаема с нулева ставка на основание чл. 31, т. 11 от закона, когато данъчно задълженото лице получател е установено в България и е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

в) RC – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател, е установено в друга държава членка и данъкът е дължим от получателя, съгласно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.);

г) RX – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател е установено в друга държава членка, но услугата е освободена от данък, съгласно чл. 148, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО, ако следните три критерия са приложени едновременно:

ползвателят на въздушното пространство е авиационен оператор и

оперира срещу възнаграждение и

оперира основно по международни рейсове;

д) NE – данък не се начислява, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз.

(2) Данъчно задължено лице получател на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол, е лице, определено като такова във външната мрежа за националните администрации ЕTNA, поддържана от Евроконтрол, за което:

пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер за целите на ДДС – за получателите, установени в други държави членки, или
пред Евроконтрол е представен оригинален документ от съответния национален данъчен орган, потвърждаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице – за получателите, установени извън Европейския съюз, или
пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер по ЗДДС и Евроконтрол е уведомен в сроковете по чл. 31б, ал. 10 и 11, че е авиационен оператор, включен в регистъра по чл. 31б, ал. 8 на авиационните оператори, извършващи предимно международни рейсове – за получатели, установени на територията на страната.

(3) Алинея 2 относно удостоверяването на статута на получателя се прилага и за услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите не се събират от Евроконтрол.

Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове

Чл. 31б. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) (1) Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е този оператор, чиито приходи от продажби от международни рейсове (независимо дали тези приходи са от превоз на пътници, товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) представляват най-малко 60 на сто или повече от общите приходи на оператора за период от 5 календарни години.

(2) Когато в приходите по ал. 1 участват приходи от продажба с инцидентен, случаен или нерегулярен характер независимо дали от международна или немеждународна дейност, авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е авиационен оператор, за който са изпълнени поне два, а за специализирани авиационни работи – един, от посочените критерии:

изминатите мили по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от изминатите общи мили, и/или
броят превозени пътници по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от общия брой превозени пътници, и/или
превозеният тонаж на товари (при основна дейност въздушен превоз на товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) по международни рейсове представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж.

(3) Авиационните оператори, установени на територията на страната и извършващи предимно международни рейсове, декларират обстоятелствата по ал. 1 и 2 чрез подаване на декларация до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по образец – приложение № 25.

(4) Декларацията по ал. 3 се подава от 1 ноември до 10 декември на текущата календарна година и е валидна от 1 януари до 31 декември на следващата година.

(5) Показателите по ал. 1 и 2 се определят общо за период от 5 последователни календарни години, предшестващи годината, за която е валидна декларацията, или от момента на започване на дейността в случаите на по-малко от 5 последователни календарни години.

(6) Авиационни оператори, които са започнали дейност преди по-малко от 1 година, определят показателите по ал. 1 и 2 (на база на реални данни и/или на база намерения и бизнес планове) от датата на започване на дейността до датата на подаване на декларацията по ал. 4 или 7.

(7) В случаите по ал. 6 декларацията по ал. 3 може да се подаде и от 1-во до 15-о число на календарен месец в рамките на текущата година, като същата е валидна от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване, до 31 декември на текущата година.

(8) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изготвя и поддържа регистър на авиационните оператори, установени в Република България, извършващи предимно международни рейсове, на база на подадените декларации по ал. 4 и 7. Регистърът се публикува на интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

(9) Регистърът съдържа най-малко следните данни:

наименование и адрес на управление на авиационния оператор;
идентификационен номер по ДДС съгласно чл. 94, ал. 2 ЗДДС на лицето по т. 1;
период, за който лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, както следва:

а) за цялата календарна година на валидност по ал. 4;

б) за периода на валидност по ал. 7.

(10) До 15 декември на всяка текуща година Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпраща на Евроконтрол информация от регистъра за лицата, които са декларирали, че са авиационни оператори, извършващи предимно международни рейсове за следващата календарна година.

(11) В случаите по ал. 7 Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпраща на Евроконтрол информацията от регистъра за лицата до 25-о число на месеца на подаване на декларацията. В информацията задължително се отразява, че лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване на декларацията, до 31 декември на текущата година.

Плавателни съдове, предназначени и използвани за плаване в открито море

Чл. 31в. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Плавателен съд, за който се прилага нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона, предназначен и използван за плаване в открито море, е всеки плавателен съд, който отговаря едновременно на следните условия:

вписан е в общия единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме, воден от Изпълнителната агенция „Морска администрация“, а за кораб, плаващ под чуждо знаме – вписан е в регистъра, воден от компетентния орган на държавата, под чието знаме плава;
комплектован с екипаж в съответствие с международни конвенции;
извършва превоз на стоки или пътници или търговска, промишлена или риболовна дейност;
плаванията му извън териториалното море на страната са най-малко 60 на сто от всичките му плавания за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка; при определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната следва да е изпълнен един от посочените критерии:

а) изминатите мили на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от изминатите от съда общи мили за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

б) броят на маршрутите на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на маршрутите на съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

в) броят превозени пътници от плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на превозени пътници от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

г) превозеният тонаж на товари и/или поща от плавателния съд (при основна дейност превоз на товари, търговски или промишлени дейности и/или поща) извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

(2) Нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона не се прилага за следните плавателни съдове:

използвани за търговски и промишлени дейности в рамките на териториалното море;
използвани за отглеждане на стриди и миди;
използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
използвани за плаване по реки;
които не отговарят на условията по ал. 1.

(3) Когато плавателният съд извършва плавания с инцидентен, случаен или нерегулярен характер, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона следва да са изпълнени поне два от посочените критерия по ал. 1, т. 4, от буква „а“ до буква „г“.

(4) Делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 при строителство, доставка или наем на плавателен съд за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона се определя на база намерения за очакваните плавания или експлоатационния профил на плавателния съд. Когато плавателният съд е нает от един и същ корабопритежател най-малко по два договора, които следват един след друг и са с обща продължителност над 12 месеца, делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 се определя на база реални данни за съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

(5) Критериите по ал. 1, т. 4, от буква „а“ до буква „г“ се определят на база реални данни от корабния или бордовия дневник или информация от системата за навигация и позициониране, или от превозни документи, или на база намерения и експлоатационен профил на плавателния съд.

(6) Корабопритежател на плавателен съд, който е или ще бъде предназначен и използван за плаване в открито море, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, декларира изпълнението на критериите за прилагане на нулева ставка по ал. 1, т. 4, от буква „а“ до буква „г“ чрез изготвяне на декларация по образец – приложение № 26, която се предоставя на доставчика при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

(7) Когато плавателният съд е използван в продължение на по-малко от една година, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона следва да е изпълнен поне един от посочените критерии по ал. 1, т. 4 от буква „а“ до буква „г“, считано от датата на започване на дейността до датата на изготвяне на декларацията по ал. 6.

(8) Всяко плаване между две пристанища, разположени в териториални води, териториални води на Европейския съюз или международни води, и където са извършвани операции по товарене или разтоварване на товари и/или по качване или слизане на пътници, се счита за един маршрут. За един маршрут се счита и когато тези операции са извършени на пристанището, от което плавателният съд е отплавал и на което пристига отново след плаване без спирка в друго пристанище.

(9) При определянето на процента по ал. 1, т. 4, от буква „а“ до буква „г“ не се включват плавания, извършени единствено с цел тестване на плавателния съд, ремонт или обучение на екипажа.

Други доставки на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателни съдове и въздухоплавателни средства

Чл. 31г. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква „а“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката.

(2) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква „б“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите по чл. 31а – за въздухоплавателни средства, и по чл. 30, ал. 1 и 2 – за железопътния превозвач.

Доставка, свързана с международния стоков трафик

Чл. 32. (1) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, удостоверяващи, че стоката е несъюзна;
(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, от които е видно, че към датата, на която данъкът за доставката става изискуем, стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;
фактура за доставката.

(2) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

писмена декларация от лицето – титуляр на направлението/режима по ал. 1, в която е декларирано, че към датата, на която данъкът за доставката на услугата става изискуем за стоките, са налице обстоятелствата по ал. 1.
фактура за доставката.

Доставка по обработка на стоки

Чл. 33. За доказване на доставка на услуги по обработка на стоки по чл. 33 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим „активно усъвършенстване“, в който той е вписан като титуляр, когато стоките са несъюзни, съответно документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности при внос по чл. 16, ал. 3 от закона, когато стоките са съюзни и се въвеждат на територията на страната от трета територия;
договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;
документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) митнически документ за износ или реекспорт на обработените, преработените или поправените стоки, с който той приключва режима по т. 1, съответно митнически документ, удостоверяващ, че обработените, преработените или поправените стоки се изпращат от територията на страната до трета територия;
фактура за доставката.

Доставка на злато за централни банки

Чл. 34. За доказване на доставка по чл. 34 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

писмен договор за прехвърляне на собствеността върху златото;
копие на документ, удостоверяващ, че статутът на получателя е централна банка на друга държава членка – когато получател е централна банка на друга държава членка;
писмено потвърждение от получателя по т. 2, удостоверяващо, че стоките са получени от него;
фактура за доставката.

Доставка на стоки в търговски обекти за безмитна търговия

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Продажбата на стоки в обекти за безмитна търговия по чл. 35 от закона се отчитат и документират по реда на Закона за безмитната търговия.

Доставка на услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници във връзка с международен транспорт

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Агентийска услуга по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 1 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) дисбурсментска сметка;

б) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

в) фактура за доставката;

г) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

а) дисбурсментска сметка;

в) фактура за доставката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Брокерска услуга във връзка с доставка по чл. 31, т. 9 от закона е услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 – 230 от Кодекса на търговско корабоплаване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

б) фактура за доставката.

(5) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3 за доказване на доставки по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона:

а) документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „д“ от закона:

б) фактура за доставката.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:

копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ – алтернативно:

а) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като съюзна стока при вноса;

б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;

в) копие от документа по чл. 21, ал. 1, т. 1;

г) копие на документа по чл. 21, ал. 2, т. 3;

д) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;

(доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на куриерска услуга с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

товарителница;
фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати;
фактура за доставката.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на пощенски услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:

бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на Споразумението за пощенските колети;
фактура за доставката.

(9) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Услугите по ал. 5, 6 и 7 се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от закона.

(10) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) В случаите по ал. 5 разпоредбата на чл. 127 от закона не се прилага.

Доставка на свързани с внос услуги

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:

фактура за доставката;
митническия документ или друг документ за вноса;
товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

(2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:

фактура за доставката;
писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

(3) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.

(4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.

Доставка на услуга по продажба на самолетни билети във връзка с международен транспорт на пътници

Чл. 37. За доказване на доставката на услуга по продажба на самолетни билети с място на изпълнение на територията на страна, оказвана във връзка с международен транспорт на пътници, доставчикът следва да разполага със следните документи:

договор за извършване на посредническа услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт;
отчет за извършените продажби на самолетните билети, изготвян и представян на авиокомпанията съгласно договора с нея и съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на отстъпката (комисиона);
отчет за извършените продажби на самолетните билети, съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на таксата за продажба на самолетен билет;
фактура за доставката.

Доставка на други услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници

Чл. 38. (1) За доказване на доставките по чл. 36, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната, извън тези по чл. 36 и 37, доставчикът следва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки, за които са налице обстоятелствата по глава трета от закона.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) За доказване на доставките по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

Доставки с място на изпълнение извън територията на страната с получател данъчно задължено лице, установено извън територията на страната

Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.)

Доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на услугата

Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) В случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка.

(2) Алинея 1 се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.

Корекции на доставките

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 – 38 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.

(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

(4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Настаняване, предоставено от хотелиер (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.)

Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:

копие от регистъра на настанените туристи;
удостоверение за категоризация на туристическия обект;
фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването ѝ не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.)

Глава пета.
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ

Доставка на протези, свързана със здравеопазване

Чл. 41. Протезите по смисъла на чл. 39, т. 3 от закона са протезите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с ПМС № 343 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2004 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 63 от 2005 г. – РВАС № 7081 от 2005 г. по адм. дело № 4402 от 2005 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 58 от 2006 г. – РВАС № 7623 от 2006 г. по адм. дело № 2426 от 2006 г.).

Финансови услуги и застрахователни услуги (Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Освободена доставка по смисъла на чл. 47 от закона е и извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от презастрахователи.

(3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко-продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по ал. 3 данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.

(5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчната основа, формирана по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред.

Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

Чл. 43. (1) Приравнен знак на пощенска марка по смисъла на чл. 49, т. 1 от закона е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.

(2) Универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 49, т. 2 от закона е универсалната пощенска услуга по смисъла на глава четвърта, раздел I от Закона за пощенските услуги.

Доставки на сгради и части от тях

Чл. 44. (1) Облагаеми доставки са и доставките на части от сграда, които отговарят на дефиницията по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона.

(2) При доставка на сграда, която се състои както от части, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, така и от части, за които тези обстоятелства не са налице, освободена е само доставката на частите от сгради, за които обстоятелствата не са налице.

(3) В случаите по ал. 2 доставчикът документира доставките, както следва:

чрез издаване на отделни фактури за облагаемата и за освободената доставка, или
чрез издаване на обща фактура, в която данните по чл. 114, ал. 1, т. 11 – 14 от закона се отразяват на отделни редове съответно за облагаемата и за освободената доставка.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 прилежащият терен към частите от сграда, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, се определя на база съотношението между площта на частите от сградата, за които обстоятелствата са налице, и общата площ на сградата.

Глава шеста.
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ

Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки

Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:

а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;

б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;

в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;

(изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:

а) (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Корекции при вътреобщностни доставки

Чл. 46. (1) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.

(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

Глава седма.
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

Данъчна основа при внос на стоки

Чл. 47. (1) Митническата стойност не се увеличава с присъщите на вноса разходи по чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона, доколкото същите са включени в митническата стойност.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В данъчната основа по чл. 55 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим „временен внос с частично освобождаване от вносни мита“ в данъчната основа по чл. 55 от закона се включва пълният размер на определените от митническите органи вносни мита.

Начисляване на данък при внос от митническите органи и внасяне на данъка (Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

Чл. 48. (1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Не се начислява данък при поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим „временен внос с частично освобождаване от вносни мита“.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 06.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим „временен внос с частично освобождаване от вносни мита“ начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет към момента на поставяне на стоките под режима.

Начисляване на данъка от вносителя за стоки, внасяни за изпълнение на инвестиционни проекти

Чл. 49. (1) За упражняване на правото за начисляване по реда на чл. 164, ал. 2 от закона вносителят представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса, следните документи:

(изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) митнически документ за внос, в който вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 1 и 2 от закона;
митнически документи за приключване на митническите формалности, в които вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;
(изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 06.01.2015 г.) заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 167, ал. 3 от закона;
писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се вписва в митническия документ и не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Данъкът по ал. 3 се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона.

Отложено начисляване на данъка от вносителя за стоки, включени в приложение № 3 от закона

Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) (1) За упражняване правото на отложено начисляване по реда на чл. 167а от закона вносителят декларира това обстоятелство и вписва данъка в митническия документ за внос.

(2) Изпълнението на условията по чл. 167а, т. 3 и 4 от закона се проверява служебно от митническите органи:

по чл. 167а, т. 3 – чрез проверка в публичната част от регистъра по чл. 94, ал. 1 от закона, на посочената в чл. 169 от закона публична информация;
по чл. 167а, т. 4 – по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) При установено изпълнение на условията по чл. 167а от закона данъкът не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) При отложено начисляване на данъка при внос по чл. 57, ал. 5 от закона за вносителят възниква задължение за отразяването му в отчетните регистри по чл. 124 от закона, като:

посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в 15-дневен срок от данъчното събитие по чл. 54 от закона в колона 8а „Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС“ на дневника за продажби за този данъчен период с код „03“ и посочи данъчната основа в колони 9 и 11, съответно данъка в колони 10 и 12, на приложение № 10;
посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, и попълни колони от 1 до 8 вкл. на приложение № 10 на дневника за продажби за този данъчен период.

(5) Вносителят упражнява правото на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 от закона, като:

(попр. – ДВ, бр. 5 от 2019 г.) посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в колона 8а „Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС“ на дневника за покупки с код „03“ и посочи данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колона 11 на приложение № 11;
посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, като попълва само информацията в колони от 1 до 8 на приложение № 11 на дневника за покупките.

Начисляване на данък от вносителя в други случаи

Чл. 50. (1) В случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона.

(3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от доставчика чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Протоколът по ал. 4 се анулира в 5-дневен срок, считано от датата, на която вносителят се е снабдил с необходимите документи.

Освобождаване от данък при внос

Чл. 51. (1) В случаите на освобождаване от данък при внос на учебници и учебни помагала вносителят по чл. 41, т. 1, буква „а“ от закона следва да представи пред компетентното митническо учреждение копие от документ, с който учебниците и учебните помагала са одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата.

(2) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:

копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона;
(изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) декларация по образец – приложение № 24;
транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) В случаите по ал. 2 митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по ал. 2, т. 2 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение лиценз, издаден в съответствие със Закона за енергетиката, съгласно който лицето има право да осъществява внос на електрическа или топлинна енергия или природен газ.

(5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона поради рекламация вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 9 от закона на златните монети, които не са включени в списъка по чл. 160а, ал. 1, т. 3 от закона или в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение документ, издаден от управителя на Българската народна банка, с който да удостовери, че са налице едновременно условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона.

Освобождаване от данък вноса на стоки, внасяни в личния багаж на пътници

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) (1) Безмитният внос съгласно чл. 58, ал. 4 и 7 от закона се разрешава поотделно за всеки пътник при всяко пътуване.

(2) Паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от закона за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. За въздушните и морските пътници паричният праг е до 430 евро или равностойността им в левове.

(3) Правото на внос, освободен от ДДС, не може да се кумулира, нито да се разпределя между няколко пътници. Когато собствена стойност на отделна вещ по чл. 58, ал. 6 от закона надвишава паричните прагове по ал. 2, се заплаща данък върху цялата стойност на стоката. Когато общата стойност на две или повече стоки, притежание на един пътник, надвишава паричните прагове по ал. 2, освобождаване от данък се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава съответния паричен праг.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 22.01.2010 г.) Количествените прагове за тютюневи изделия по чл. 58, ал. 7 от закона са:

цигари – 200 броя за въздушните пътници и 40 броя за останалите пътници;
пури – 50 броя за въздушните пътници и 10 броя за останалите пътници;
пурети – 100 броя за въздушните пътници и 20 броя за останалите пътници;
тютюн за пушене – 250 грама за въздушните пътници и 50 грама за останалите пътници.

(5) Всяко едно от количествата по ал. 4, т. 1 – 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

(6) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 от закона за алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, са:

общо един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;
общо два литра алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %.

(7) Всяко едно от количествата по ал. 6, т. 1 и 2 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

(8) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 за непенливо вино и бира от закона са:

непенливо вино – общо 4 литра;
бира – 16 литра.

(9) Количествата, надвишаващи тези по ал. 4, 6 и 8, не могат да ползват паричния праг за освобождаване по ал. 2.

(10) За внасяните в личния багаж стоки от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия по чл. 58, ал. 11 от закона, се прилагат следните намалени парични и количествени прагове:

паричните прагове са до левовата равностойност на 150 евро;
количествените прагове за тютюневи изделия са:

а) цигари – 40 броя;

б) пури – 10 броя;

в) пурети – 20 броя;

г) тютюн за пушене – 50 грама;

количествените прагове за алкохол и алкохолни напитки са:

а) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;

б) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %;

количествените прагове за непенливо вино и бира са:

а) непенливо вино – 2 литра;

б) бира – 4 литра;

количествата над посочените по т. 2, 3 и 4 не могат да ползват паричния праг за освобождаване по т. 1; всяко едно от количествата по т. 2, 3 и 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество;
освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от:

а) тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %;

б) алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

Обезпечаване на данъка от внос

Чл. 52. (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.)

Глава осма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА

Определяне размера на данъка за всяка доставка

Чл. 53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

Д = (ДО x ДС) / 100 , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

ДО – данъчната основа на конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна ставка.

(2) Когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна ставка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Безвъзмездното предоставяне на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона се счита за освободена доставка, когато предоставените услуги са били предмет на освободена доставка при получаването им.

Изискуемост и начисляване на данъка (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 54. (1) (Предишен текст на чл. 54 – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.

(2) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната , данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 25, ал. 7 от закона, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато за доставки по чл. 25, ал. 5 от закона се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато в случаите по ал. 4 плащането е получено след настъпило данъчно събитие за доставката по чл. 25, ал. 5 от закона, данъчната основа за полученото плащане е разликата между размера на плащането (без данъка) и данъчната основа, върху която е начислен данъкът във връзка настъпилото данъчно събитие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Полученото плащане по ал. 4 (без данъка), както и данъчната основа за получено плащане по ал. 5 се приспадат последователно от следващи данъчни основи за доставката до изчерпването им.

Начисляване на данък за доставки на стоки и услуги с рекламна цел

Чл. 55. (1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.

(2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2 или чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона.

Начисляване на данъка при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол

Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При доставка на услуги по чл. 31а, ал. 1 в 5-дневен срок от данъчното събитие по чл. 12, ал. 10 за Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ възниква задължение за начисляване на данък или основание за освобождаване от начисляване, като:

издаде отчет за извършените през календарния месец услуги, изготвен въз основа на предоставения от Евроконтрол електронен документ по чл. 31а, ал. 1;
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
издаденият отчет по т. 1 се посочи в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период (с код на документа 09), както следва:

а) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RC съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „в“ – за всеки конкретен получател;

б) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „г“ – за всеки конкретен получател;

в) в колона 23 – данъчната основа на доставките на услуги с код NE съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „д“ – за всеки конкретен получател;

г) в колона 11 – данъчната основа на доставките на услуги с код VT съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „а“ – за всеки конкретен получател;

д) в колона 19 – данъчната основа на доставките на услуги с код EX съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „б“ – за всеки конкретен получател.

Глава девета.
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Внос на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., изм. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.

(2) Право на приспадане на данъчен кредит е налице и за внесения данък в случаите на внос на стоки:

(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим „активно усъвършенстване“;
(отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.)
(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим „временен внос с частично освобождаване от вносни мита“;
по чл. 16, ал. 3 от закона.

Корекции при промяна на данъчната основа при внос

Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките начислят и вземат под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност, вносителят – регистрирано по закона лице, упражнява правото си на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък чрез включване на взетото под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност и административния акт, издаден от митническия орган, в дневника за покупките за данъчния период, през който този документ е получен от вносителя, или за един от следващите 12 данъчни периода.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническия документ или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, като:

отразява издадения от митническите органи административен акт за промяна в митническата стойност в дневника за продажбите;
отразява документа по т. 1 в дневника за покупките.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Корекциите по ал. 2 се извършват в данъчния период, в който лицето е получило документа по ал. 2 или през един от следващите 12 данъчни периода и само ако вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък по вноса.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите по ал. 2, ако вносителят не е регистрирано по закона лице или ако платеният от вносителя данък е без право на приспадане на данъчен кредит, същият упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно документа, издаден от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел

Чл. 57. (1) Лицето има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, когато тези стоки или услуги са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране на извършвани от лицето доставки, които са облагаеми по смисъла на чл. 69 от закона.

(2) Лицето има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, които са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране, както на извършвани от лицето доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и освободени доставки или за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

Право на приспадане на данъчен кредит при анулиране, загубване, унищожаване или кражба на данъчен документ и при липса на документ в случаите на вътреобщностно придобиване (Загл. доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) При анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от закона регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от закона и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона. Отчитането на анулираните документи се извършва по реда на приложение № 12.

(2) При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

(3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 3 лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл. 6, ал. 2 от закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 3 от закона правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява само въз основа на протокола по чл. 117, ал. 2 от закона и при условие, че лицето е спазило изискванията на чл. 86 от закона.

Право на данъчен кредит при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, както и при продажба по Закона за особените залози и Закона за кредитните институции

Чл. 59. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрирано лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на документа по чл. 83, ал. 1 при спазване на общите изисквания за упражняване на това право.

Право на данъчен кредит в случаите на правоприемство по чл. 10 от закона

Чл. 60. (1) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:

(доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;
(доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;
получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона;
доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия:

получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
(доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) стоките и услугите са придобити от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя до 5 години, а за недвижими имоти – до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит на основание ал. 1 и 2 възниква, както следва:

по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от правоприемника едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
по чл. 73 или 73б от закона – извън случаите по т. 1 за стоки и за услуги, които ще се използват от правоприемника в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

(4) Правото на приспадане по ал. 1 и 2 се упражнява, когато са налице следните условия:

(доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на данъчния документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които получател е преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят;
(изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когото данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 2 и 3 от закона;
(доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е вносител;
(доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител, и протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от вносителя по реда на чл. 57, ал. 1 и 5 и чл. 58, ал. 2 от закона;
(доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 84 от закона от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя;
(доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) притежава копие на документ по чл. 83, ал. 1 – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е придобил вещ по чл. 131, ал. 1 от закона;
(нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 4 и 5 от закона.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по ал. 4 се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите на чл. 10а, ал. 1 от закона за внесените стоки от съдружника, които се унищожават чрез употреба, се прилага чл. 10, ал. 2 от закона.

Право на данъчен кредит за налични активи и услуги преди датата на регистрацията или преди датата на повторна регистрация

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 76 от закона възниква само за наличните активи към датата на повторната регистрация.

по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от регистрираното лице едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
по чл. 73 или 73б от закона – за стоки, извън тези по т. 1, и за услуги, които ще се използват от регистрираното лице в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона или документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) При условията на ал. 1 – 4 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

Право на приспадане на данъчен кредит по дебитни известия

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 115, ал. 1 от закона, когато за доставката е издадено дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.

Критерий за изчисляване на размера на данъка, съответстващ на използването на стоката за осъществяване на независима икономическа дейност

Чл. 61б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка за определяне на пропорцията по чл. 71а, ал. 4 от закона, е всеки разумен времеви или количествен критерий или комбинация от двата, който отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага.

Глава десета.
ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Стоки и услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели

Чл. 62. (1) Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел

Чл. 63. Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги с незначителна стойност, които се предоставят с рекламна цел, когато доставките, които се рекламират, са освободени доставки или доставки и дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Глава единадесета.
КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона

Чл. 64. (1) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 от закона не се включват следните доставки:

(изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) чл. 6, ал. 4, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 1 и 3, чл. 10а и чл. 129 от закона;
доставка на стока в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, когато не се предоставя обезщетение;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност;
(нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер.

(2) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 4 от закона не се включват следните доставки:

доставките по ал. 1;
получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки; това не се отнася за:

а) кредитните и финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

б) застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането;

в) колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества и управляващи дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, осигурителни дружества, пенсионни фондове и управляващи дружества по Кодекса за социално осигуряване, здравноосигурителни дружества по Закона за здравното осигуряване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Лицето следва да разполага с данните, необходими за изчисляване на коефициентите по чл. 73 от закона, които само изчислява, като ги закръглява до втория знак след десетичната запетая към следващото по-голямо число по правилото:

0,120…1	0,126
0,121	0,127
0,122 = 0,13	0,128 = 0,13
0,123	0,129…9
0,124	0,130
0,125

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) В случай че лицето установи, че в справки – декларации за предходни данъчни периоди, е приложен грешен коефициент по чл. 73 от закона, допуснатата грешка се поправя по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Когато стоки или услуги, внесени за общо ползване при условията на чл. 10а от закона, се използват от неперсонифицираното дружество както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, съдружникът прилага чл. 73 от закона на база оборота на неперсонифицираното дружество.

Годишна корекция по чл. 73, ал. 8 от закона

Чл. 65. (1) Разликата по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула:

ГК = Д_ПЧДК x К_ТГ – ПЧДК_ТГ, където:

ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона;

Д_ПЧДК – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година;

К_ТГ – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година;

ПЧДК_ТГ – общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При изчисляване на разликата по ал. 1 за получените стоки и услуги, внесени за общо ползване, в случаите на чл. 10а, ал. 2 от закона съдружникът използва коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата календарна година, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Размерът на годишната корекция по ал. 1 и 2 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак „+“ или „-„. За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 – 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак „+“ или „-„. Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.

Корекции на ползван данъчен кредит (Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) В случаите по чл. 78, ал. 4 и 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие, или друг документ, когато документирането следва да се извърши по правилата на законодателството на друга държава членка не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

номер, дата;
име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
основание за извършване на корекцията;
размер на ползвания данъчен кредит;
номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.

(2) Протоколът по ал. 1 се отразява в дневника за покупките със знак „-“ и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки. Когато данъкът е изискуем от получателя по доставката, протоколът се отразява и в дневника за продажбите със знак „-“ за съответния данъчен период.

(3) Корекциите по чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

номер, дата;
име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
основание за извършване на корекцията;
описание на стоката или услугата;
начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;
номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
брой на съответните години по чл. 79, ал. 3 от закона;
пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
размер на дължимия данък.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

номер, дата;
име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
основание за извършване на корекцията;
описание на стоката или услугата;
начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;
номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
(доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) брой на съответните години по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона;
пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на частичен данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
размера на неползвания данъчен кредит, който лицето може да приспадне.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79а от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, или съответно за всяка от годините, следващи годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година от годината на упражняване на право на данъчен кредит, или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

номер, дата;
име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
основание за извършване на корекцията;
описание на стоката, която е или би била дълготраен актив, включително недвижим имот;
начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот;
номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона;
размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79б от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

номер, дата;
име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
основание за извършване на корекцията;
описание на услугата, която е или би била дълготраен актив;
начислен ДДС при получаване на услугата;
номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок съгласно чл. 79б, ал. 3 от закона;
размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.)

(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Протоколите по ал. 3 се посочват в колона 12 „Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи“ на дневника за продажбите, а протоколите по ал. 4, 5 и 6, с които се определя размерът на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит, се посочват в колона 11 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ на дневника за покупките.

(10) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато датата на дерегистрация на лицето по закона не съвпада с последния данъчен период на календарната година, се приема, че за целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона последният данъчен период на календарната година е данъчният период, за който възникват задълженията по чл. 111 от закона за лицето.

(11) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона не се смятат за налични стоките и услугите, за които на основание чл. 111 от закона към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка.

(12) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а и чл. 79б от закона 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона.

Корекции на данък, за който не е упражнено право на приспадане и на ползван данъчен кредит в други случаи (Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Корекции по чл. 79, 79а и 79б от закона за стоки и услуги, внесени за общо ползване на основание чл. 10а, ал. 2 от закона, се извършват от съдружника съгласно използването на тези стоки или услуги в рамките на независимата икономическа дейност на неперсонифицираното дружество.

(2) За стоки и услуги, за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от закона не е приспаднат данъчен кредит, корекция по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква „а“ от закона се извършва само ако за годината, през която се извършва корекцията, е изпълнено някое от следните условия:

в рамките на съответната година стоката или услугата се използва единствено за дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, или
в рамките на съответната година стоката или услугата се използва и за дейности, различни от тези по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, когато една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона дейности са основна дейност по смисъла на § 1, т. 18а от допълнителните разпоредби на закона.

(3) За стоки и услуги, за които е приспаднат изцяло данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, за която не са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона, за целите на изчисляване на корекцията по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква „б“ от закона К_х е 0.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

СВАЛИ ПРАВИЛНИКА – ПЪЛЕН АКТУАЛЕН ТЕКСТ НА ППЗДДС

Submit your review
Име:
Email:
Отзив:
Rating:	1 2 3 4 5
Review:

Check this box to confirm you are human.
Submit Cancel

Create your own review

Счетоводна кантора "И Джи Консулт"

Average rating:

0 reviews

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Вашият коментар Отказ

Счетоводна кантора "И Джи Консулт"

Контакти