•                       МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 23 Разходи по заеми
•                       МСС 36 Обезценка на активи (както е преработен през 2004 г.)
•                       МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи

 

Основна информация

1              Много предприятия имат задължения за демонтаж, преместване и възстановяване на имоти, машини и съоръжения. В настоящото Разяснение тези задължения се наричат „задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения“. Съгласно МСС 16 себестойността на позиция от имоти, машини и съоръжения включва първоначалната приблизителна оценка на разходите за демонтаж и преместване на актива и възстановяване на площадката, на която е разположен, задължение за което предприятието поема при придобиването на актива или като последствие от използването на актива през определен период за цели различни от производството на материални запаси през този период. МСС 37 съдържа изисквания за оценяването на задълженията за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения. В настоящото Разяснение се предоставят насоки за това как да се отчита ефектът от промените в оценяването на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения.

 

Обхват

2              Настоящото Разяснение се прилага за промени в оценките на съществуващи задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които отговарят на следните две условия:

а)             признават се като част от себестойността на позиции от имоти, машини и съоръжения съгласно МСС 16; и

б)             признават се като задължение за провизия, съгласно МСС 37.

Например задължение за извеждане от експлоатация, възстановяване или сходно с него задължение може да съществува за извеждане от експлоатация на машини, възстановяване на нанесените щети на околната среда в добивната промишленост или преместване на съоръжения.

 

Въпрос

3              Настоящото Разяснение се отнася за това как трябва да се отчита ефектът от следните събития, които променят оценката на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения:

а)             промяна в приблизителната оценка на изходящия поток ресурси, съдържащи икономически ползи (например парични потоци), който е необходим за уреждане на задължението;

б)            промяна в текущата дисконтова норма, базирана на пазара, както е определена в параграф 47 от МСС 37 (включително промени във времевата стойност на парите и специфичните за пасивите рискове); и

в)            увеличение, което отразява времевия дисконтов фактор (което също се нарича дисконтиране)

 

Консенсус

4              Промените в оценката на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които са възникнали в резултат от промени в приблизителната оценка на разположението във времето, сумата на изходящия поток ресурси, съдържащи необходимите за уреждането на задължението икономически ползи или промяната в дисконтовата норма, се отчитат съгласно параграфи 5-7, представени по-долу.

5              Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на себестойността

а)            в съответствие с параграф (б), промените в задължението се добавят към или се приспадат от себестойността на съответния актив през текущия период;

б)            приспаднатата сума от себестойността на актива не надвишава неговата балансова стойност. Ако дадено намаление на задължението надвиши балансовата стойност на актива, остатъкът се признава незабавно в печалбата или загубата;

в)            ако корекцията води до добавяне към себестойността на актива, предприятието обсъжда дали това е индикация, че новата балансова стойност на актива може да не е напълно възстановима. Ако има такава индикация, предприятието тества актива за обезценка, като прави приблизителна оценка на неговата възстановима сума и отчита всички загуби от обезценка съгласно МСС 36.

6              Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на преоценка:

а)             промените в задължението променят преоценъчния излишък или дефицит, които преди това са признати за този актив, така че:

(i)        намаление на задължението (в съответствие с буква б)) се отнася директно в преоценъчния резерв в собствения капитал, освен ако не се признава в печалбата или загубата доколкото възстановява обратно преоценъчен дефицит на актива, който преди това е бил признат в печалбата или загубата;

(ii)       увеличение на задължението се признава в печалбата или загубата, освен ако не се отнесе директно в преоценъчния резерв в собствения капитал, до степента на всяко кредитно салдо на преоценъчния излишък във връзка с този актив;

б)             в случай че намалението на задължението надвишава балансовата стойност, която е щяла да бъде призната, ако активът е бил оценен по модела на себестойността, остатъкът от намалението винаги се признава в печалбата или загубата.

в)             промяната в задължението е индикация, че може да се наложи активът да бъде преоценен, така че балансовата стойност да не се различава съществено от тази, която е щяла да бъде определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния баланс. Всички такива преоценки се взимат предвид при определянето на сумите, които да се отнесат в печалбата или  загубата и собствения капитал съгласно параграф (а). Ако е необходима преоценка се преоце- няват всички активи от този клас

г)             МСС 1 изисква оповестяване в отчета на промените в собствения капитал за всички позиции за приходи или разходи, които се признават директно в собствения капитал. За да има съответствие с това изискване, промяната в преоценъчния излишък, която възниква в резултат от промяна в задължението, се идентифицира отделно и оповестява като такава.

7                     Коригираната амортизируема сума на актива се амортизира през полезния му живот. Поради това, след като е изтекъл срокът на полезния живот на съответния актив, всички последващи промени в задължението трябва да се признават в печалбата или загубата в момента на тяхното възникване. Това се прилага съгласно модела на себестойността и модела на преоценка.

8                     Периодичната амортизация на сконтото се признава в печалбата или загубата като финансов разход в момента на неговото възникване. Разрешеното алтернативно третиране съгласно МСС 23 не се позволява.

 

Дата на влизане в сила

9              Предприятието прилага настоящото Разяснение за периоди, започващи на или след 1 септември 2004 г.

Насърчава се по-ранно прилагане. Ако предприятие прилага настоящото Разяснение за период, започващ преди 1 септември 2004 г., то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

10           Промените в счетоводната политика се отчитат съгласно изискванията на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

 

КРМСФО Разяснение 2

Дялове на Членове в Кооперации и Сходни Инструменти

 

Препратки

•                       МСС 32 Финансови инструменти:оповестяване и представяне (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (както е преработен през 2003 г.).

 

Обща информация

1                     Кооперациите и другите подобни предприятия са сформирани от групи лица за постигане на общи икономически или социални потребности. Националното законодателство обикновено дефинира кооперацията като общество, чийто стремеж е да насърчи икономическия напредък на своите членове чрез съвместни бизнес операции (принципът на „помогни си сам“). Дяловете на членовете в кооперацията често се характеризират като дялове на членовете, единици или други подобни, и се наричат оттук нататък „дялове на членове“.

2                     МСС 32 установява принципи за класификацията на финансови инструменти като финансови пасиви или собствен капитал. В частност, тези принципи се прилагат към класификацията на инструменти с право на връщане, което позволява на притежателя да предостави тези инструменти на емитента срещу парични средства или друг финансов инструмент. Прилагането на тези принципи към дяловете на членовете в кооперации и сходни инструменти е трудно. Някои от членовете на Съвета за Международни счетоводни стандарти поискаха помощ, за да разберат как се прилагат принципите на МСС 32 към дялове на членовете и сходни инструменти, които имат определени характеристики, и обстоятелствата, при които тези характеристики се отразяват върху класификацията на задълженията или собствения капитал.

 

Обхват

3              Настоящото Разяснение се прилага към финансови инструменти в рамките на обхвата на МСС 32,

включително финансови инструменти, издадени на членове на кооперативни предприятия, които доказват дела на собственост на члена в предприятието. Настоящото Разяснение не се прилага по отношение на финансови инструменти, които ще бъдат, или могат да бъдат уредени в собствени капиталови инструменти на предприятието.

 

Въпрос

4              Много финансови инструменти, включително дялове на персонала, имат характеристики на собствен

капитал, включително права на глас и права за участие в разпределението на дивидентите. Някои финансови инструменти предоставят на притежателя им правото да поиска обратно изкупуване срещу парични средства или друг финансов актив, но могат да включват или да подлежат на ограничения върху обратното изкупуване на финансовите инструменти. Как трябва да се оценят тези условия на обратно изкупуване при определянето дали финансовите инструменти следва да бъдат класифицирани като пасиви или собствен капитал?

 

Консенсус

5                     Договорното право на притежателя на финансов инструмент (включително дялове на членове в кооперативни предприятия) да поиска обратно изкупуване само по себе си не изисква този финансов инструмент да бъде класифициран като финансов пасив. По-скоро предприятието трябва да вземе под внимание условията на финансовия инструмент при класифицирането му като финансов пасив или собствен капитал. Тези срокове и условия включват съответните местни закони, правилници и устава на предприятието в сила на датата на класификация, но не и очакваните бъдещи изменения на тези закони, правилници или устав.

6                     Дяловете на членовете, които биха били класифицирани като собствен капитал, ако членовете нямаха право да поискат обратно изкупуване, са собствен капитал, ако е налице което и да е от условията, описани в параграфи 7 и 8. Депозитите на виждане, включително разплащателни сметки, депозитни сметки и сходни договори, които възникват, когато членовете действат като клиенти, са финансови пасиви за предприятието.

7                     Дяловете на членовете са собствен капитал, ако предприятието разполага с безусловното право да откаже обратно изкупуване на дяловете на членовете.

8                     Местен закон, правилник или устав на предприятието могат да наложат различни видове забрани върху обратното изкупуване на дяловете на членовете, например безусловните забрани или забрани на базата на критерии за ликвидност. Ако обратното изкупуване е безусловно забранено от местното законодателство, правилник или от устава на предприятието, дяловете на членовете са собствен капитал. Разпоредбите в местния закон, правилник и устав на стопанската единица обаче, които забраняват обратното изкупуване само ако са изпълнени (или не са изпълнени) определени условия – като например ограничения по отношение на ликвидността – не водят до това дяловете на членовете да са собствен капитал.

9                     Безусловната забрана може да бъде абсолютна, при което всички обратни изкупувания са забранени. Безусловната забрана може да бъде частична, когато забранява обратното изкупуване на дялове на членовете, ако това би причинило броят на дяловете на членовете или сумата на внесения капитал чрез дялове на членовете да спаднат под определено ниво. Дяловете на членовете, превишаващи забраната срещу обратно изкупуване, са пасиви, освен ако предприятието не разполага с безусловното право да откаже обратно изкупуване, както е описано в параграф 7. В някои случаи броят на дяловете или сумата на внесения капитал, предмет на забрана за обратно изкупуване, могат да се променят периодично. Такава промяна в забраната за обратно изкупуване води до прехвърляне между финансови пасиви и собствен капитал.

10                  При първоначалното признаване предприятието оценява своя финансов пасив за обратно изкупуване по справедлива стойност. В случай на дялове на членове с характеристика за обратно изкупуване предприятието оценява справедливата стойност на финансовия пасив за обратно изкупуване на не по-малка от максималната сума, подлежаща на плащане съгласно клаузите за обратно изкупуване от нейния устав или приложим закон, дисконтирана от първата дата, на която сумата би могла да се изисква да бъде платена (вж. пример 3).

11                  Както се изисква от параграф 35 от МСС 32, разпределенията на притежатели на капиталови инструменти се признават директно в собствения капитал, нетно от всякакви ползи от данък върху дохода. Лихви, дивиденти и други върнати суми, свързани с финансови инструменти, класифицирани като финансови пасиви, са разходи, независимо дали тези платени суми са правно характеризирани като дивиденти, лихви или по друг начин.

12                  Приложението, което е неразделна част от консенсуса, предоставя примери за прилагането на този консенсус.

 

Оповестяване

13           Когато промяна в забраната за обратно изкупуване води до прехвърляне между финансови пасиви и

собствен капитал, предприятието оповестява отделно размера, времето на възникване и причината за прехвърлянето.

 

Дата на влизане в сила

14            Датата на влизане в сила и преходните изисквания на настоящото Разяснение са същите като тези, съдържащи се в МСС 32 (както е преработен през 2003 г.). Предприятие прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Ако предприятието прилага настоящото Разяснение за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт. Настоящото Разяснение се прилага със задна дата.

 

Приложение

Примери за Прилагане на Консенсус

Настоящото Приложение представлява неразделна част от Разяснението.

П1           Настоящото Приложение дава седем примера за прилагане на консенсуса на КРМСФО. Примерите не са изчерпателни; възможни са други фактически примери. Всеки пример се основава на допускането, че няма други различни условия, освен изложените във фактите примери, които биха изисквали финансовият инструмент да бъде класифициран като финансов пасив.

Безусловно право за отказ на обратно изкупуване (параграф 7)

Пример 1

Факти

П2           Уставът на предприятието посочва, че обратните изкупувания се правят единствено по преценка на предприятието. Уставът не предоставя допълнителни разяснения или ограничения по отношение на тази преценка. В своята история предприятието никога не е отказвало да изкупи обратно дяловете на членовете, въпреки че ръководният орган има право да направи това.

Класификация

П3           Предприятието има безусловното право да откаже обратно изкупуване и дяловете на членовете са собствен капитал. МСС 32 установява принципи за класификация, които се базират върху условията на финансов инструмент и отбелязва, че историята или намерението да се направи плащане по преценка не предизвиква класификация като пасив. Параграф НП26 от МСС 32 посочва:

Когато привилегированите акции не подлежат на обратно изкупуване, подходящата класификация се определя от другите права, които са включени в тях. Класификацията се базира върху оценката на същността на договорните споразумения и дефинициите на финансов пасив и капиталов инструмент. Когато разпределенията на привилегировани акции, независимо дали са кумулативни или некумулативни, на притежателите са по преценка на емитента, дяловете са капиталови инструменти. Класификацията на привилегирована акция като капиталов инструмент или финансов пасив не се влияе от например:

(а)             историята на извършването на разпределения;

(б)            намерението да се правят разпределения в бъдеще;

(в)             възможното негативно влияние върху цената на обикновените акции на емитента, ако не се направят разпределения (поради ограничения върху изплащането на дивиденти по обикновените акции, ако не са изплащани дивиденти по привилегированите акции);

(г)             сумата на резервите на емитента;

(д)            очакванията на емитента за печалба или загуба за периода;

(е)             способността или неспособността на емитента да окаже влияние върху сумата на своята печалба
или загуба за периода.

Пример 2

Факти

П4           Уставът на предприятието посочва, че обратните изкупувания се правят единствено по преценка на предприятието. Уставът обаче посочва още, че одобряването на искане за обратно изкупуване е автоматично, освен ако предприятието не е в състояние да направи плащане, без да наруши местни разпоредби относно ликвидността или резервите.

Класификация

П5           Предприятието няма безусловното право да откаже обратно изкупуване и дяловете на членовете са финансов пасив. Ограниченията, описани по-горе, се базират върху способността на предприятието да уреди своя пасив. Те ограничават обратните изкупувания, само ако изискванията за ликвидност или за резерв не са изпълнени и след това само до момента, в който бъдат изпълнени. Следователно съгласно принципите, установени в МСС 32, те не водят до класификация на финансовия инструмент като собствен капитал. Параграф НП25 от МСС 32 посочва:

Привилегированите дялове могат да бъдат емитирани с различни права. При определяне дали привилегирована акция е финансов пасив или капиталов инструмент, емитентът оценява конкретните права, присъщи на акцията, за да определи дали те притежават основните характеристики на финансов пасив. Например привилегирована акция, която предвижда обратно изкупуване на конкретна дата или по желание на притежателя, представлява финансов пасив, защото емитентът има задължението да прехвърли финансови активи на притежателя на акцията. Потенциалната неспособност на емитента да изпълни задължението да изкупи обратно привилегирована акция, когато е задължен по договор да направи това, независимо дали поради липсата на средства, законово ограничение или недостатъчни печалби или резерви, не обезсилва задължението. [Курсивът е добавен.]

 

Забрани срещу обратно изкупуване (параграфи 8 и 9)

Пример 3

Факти

П6           Кооперативното предприятие е издало дялове на своите членове на различни дати и за различни суми в миналото, както следва:

(а)           1 януари 20X1 100 000 дялове по ВЕ10 всяка (ВЕ1 000 000);

(б)           1 януари 20X2 100 000 дялове по ВЕ20 всяка (допълнителни ВЕ2 000 000, така че общата сума на издадените дялове е ВЕ3 000 000).

Дяловете подлежат на обратно изкупуване при поискване по сумата, за която са издадени.

П7           Уставът на предприятието посочва, че обратното изкупуване с натрупване не може да превишава 20% от най-големия брой на дялове на неговите членове, някога в обращение. На 31 декември 20Х2 предприятието разполага с 200 000 дяла в обращение, което е най-високият брой дялове на членове някога в обращение, като в миналото не са изкупувани обратно никакви дялове. На 1 януари 20Х3 предприятието променя своя устав и увеличава позволеното ниво на обратни изкупувания с натрупване до 25% от най-високия брой на дяловете на неговите членове някога в обращение.

Класификация

Преди промяната на устава

П8           Дяловете на членове, превишаващи забраната срещу обратно изкупуване, са финансови пасиви. Кооперативното предприятие оценява този финансов пасив по справедлива стойност при първоначалното признаване. Тъй като дяловете подлежат на обратно изкупуване при поискване, кооперативното предприятие определя справедливата стойност на такива финансови пасиви според изискванията на параграф 49 на МСС 39, който посочва: „Справедливата стойност на финансов пасив с характеристика „при поискване“ (напр. „депозит на виждане“) не е по-малка от сумата, подлежаща на плащане при поискване“ Съответно кооперативното предприятие класифицира максималната сума, подлежаща на плащане при поискване съгласно клаузите за обратно изкупуване, като финансови пасиви.

П9           На 1 януари 20Х1 максималната сума, подлежаща на плащане съгласно клаузата за обратно изкупуване, е 20 000 дялове по ВЕ10 всяка и съответно, предприятието класифицира ВЕ 200 000 като финансов пасив и ВЕ800 000 като собствен капитал. На 1 януари 20Х2 обаче, поради нова емисия на дялове по ВЕ20, максималната сума, подлежаща на плащане съгласно клаузата за обратно изкупуване, нараства до 40 000 дялове по ВЕ20 всяка. Емитирането на допълнителни дялове по ВЕ20 създава ново задължение, което се оценява по справедлива стойност при първоначалното признаване. Задължението след емитирането на тези дялове е 20% от общо издадените дялове (200 000), оценявани по ВЕ20, или ВЕ800000. Това изисква признаване на допълнително задължение в размер на ВЕ600 000. В този пример не се признават нито печалба, нито загуба. Съответно предприятието сега класифицира ВЕ800 000 като финансови пасиви и ВЕ2 200 000 като собствен капитал. Този пример допуска, че тези суми не са променяни в периода между 1 януари 20Х1 и 31 декември 20Х2.

След промяната на устава

П10         След промяната на своя устав от кооперативното предприятие вече може да се изисква да изкупи обратно максимум 25% от своите дялове в обращение или максимум 50 000 дялове по ВЕ20 всяка. Съответно на 1 януари 20Х3 кооперативното предприятие класифицира като финансови пасиви сумата от ВЕ1 000 000, която е максималната сума, подлежаща на плащане при поискване съгласно клаузите за обратно изкупуване, както е определена в съответствие с параграф 49 на МСС 39. Следователно на 1 януари 20Х3 то прехвърля от собствения капитал в финансовите пасиви сумата от ВЕ200 000, оставяйки ВЕ2 000 000, класифицирани като собствен капитал. В този пример предприятието не признава печалба или загуба от прехвърлянето.

 

Пример 4

Факти

П1           Местният закон, ръководещ операциите на кооперациите, или условията на устава на предприятието забранява на предприятието да изкупува обратно дяловете на членовете, ако чрез изкупуването им то би намалило внесения капитал от дялове на членовете под 75% от най-високата сума на внесения капитал от дялове на членовете. Най-високата сума за конкретна кооперация е ВЕ1 000 000. На датата на баланса салдото на внесения капитал е ВЕ900 000.

Класификация

П12         В този случай ВЕ750 000 биха били класифицирани като собствен капитал, а ВЕ150 000 биха били класифицирани като финансови пасиви. В допълнение към вече цитираните параграфи, параграф 18 (б) на МСС 32 посочва:

…финансов инструмент, който дава на притежателя си правото да върне инструмента обратно на неговия емитент срещу парични средства или друг финансов актив („инструмент с право на връщане“), е финансов пасив. Това е така дори, ако сумата на паричните средства или други финансови активи се определя на базата на индекс или друг предмет, който може да се увеличава или намалява или когато правната форма на инструмента с право на връщане дава право на притежателя на остатъчен дял в активите на емитента.

Съществуването на опция за притежателя да върне инструмента на емитента срещу парични средства или друг финансов актив, означава, че инструментът с право на връщане отговаря на дефиницията за финансов пасив.

П13         Забраната за обратно изкупуване, описана в този пример, е различна от ограниченията, описани в параграф 19 и НП25 на МСС 32. Тези ограничения са ограничения върху способността на предприятието да изплати сумата, дължима по финансовия пасив, т. е. те възпрепятстват плащането на пасива, само ако са изпълнени определени условия. За разлика от това, този пример описва безусловна забрана за обратни изкупувания над определена сума, независимо от способността на предприятието да изкупи обратно дялове на членове (напр. като се имат предвид паричните му ресурси, печалби или разпредилими резерви). В действителност забраната срещу обратно изкупуване възпрепятства предприятието от натрупване на някакъв финансов пасив за обратно изкупуване на повече от определена сума внесен капитал. Следователно частта на дяловете, обект на забраната за обратно изкупуване, не е финансов пасив. Доколкото дяловете на всеки член могат да подлежат на обратно изкупуване отделно, част от общите дялове в обращение не подлежат на обратно изкупуване при никакви обстоятелства, освен при ликвидация на предприятието.

Пример 5

Факти

П14         Фактите в този пример са както са посочени в пример 4. В допълнение, на датата на баланса изискванията за ликвидност, наложени в местното законодателство, възпрепятстват предприятието от обратното изкупуване на всякакви дялове на членовете, освен ако притежаваните от него парични средства и краткосрочни инвестиции не са по-големи от определена сума. Ефектът от тези изисквания за ликвидност на датата на баланса е, че предприятието не може да плати повече от ВЕ50 000 за обратно изкупуване на дяловете на членовете.

Класификация

П15         Както в пример 4 – предприятието класифицира ВЕ750 000 като собствен капитал и ВЕ150 000 като финансов пасив. Това е така, защото сумата, класифицирана като пасив, се базира върху безусловното право на предприятието да откаже обратното изкупуване, но не и върху условните ограничения, които възпрепятстват обратното изкупуване, само ако ликвидността или други условия не са изпълнени и само до момента, в който те бъдат изпълнени. В този случай се прилагат разпоредбите на параграфи 19 и

НП25 на МСС 32.

Пример 6

Факти

П16         Уставът на предприятието му забранява да изкупува обратно дялове на членове, с изключение до степента на постъпленията, получени от емитирането на допълнителни дялове на членове на нови или съществуващи членове в течение на преходните три години. Постъпления от емитирането на дялове на членове трябва да се прилагат за обратно изкупуване на дялове, за които членовете са поискали обратно изкупуване. По време на трите предходни години, постъпленията от емитирането на дялове на членове са били в размер на ВЕ12 000 и не са били изкупувани обратно дялове на членове.

Класификация

П17         Предприятието класифицира ВЕ12 000 от дяловете на членовете като финансови пасиви. В съответствие със заключенията, описани в пример 4, дяловете на членове, които са обект на безусловна забрана срещу обратното изкупуване, не са финансови пасиви. Такава безусловна забрана се прилага към сума, равна на постъпленията от дялове, емитирани преди предходните три години, и съответно тази сума се класифицира като собствен капитал. Сума обаче, равна на постъпленията от всякакви дялове, емитирани в предходните три години, не е обект на безусловна забрана за обратно изкупуване. Съответно постъпленията от емитирането на дялове на членове в предходните три години водят до финансови пасиви до момента, в който вече не са на разположение за обратно изкупуване на дялове на членове. В резултат на това, предприятието има финансов пасив, който е равен на постъпленията от дялове, емитирани през предходните три години, нето от всякакви обратни изкупувания през този период.

 

Пример 7

Факти

П18         Предприятието е кооперативна банка. Местното законодателство, ръководещо дейността на кооперативните банки, посочва, че най-малко 50% от общите „неуредени пасиви“ на предприятието (термин, дефиниран в нормативната уредба, за да включи и сметките за дялове на членове) трябва да бъдат във формата на внесен капитал от членовете. Ефектът от регулацията е, че ако всички неуредени пасиви на кооперацията са във формата на дялове на членове, тя е в състояние да ги изкупи всички обратно. На 31 декември 20Х1 общата сума на неуредените пасиви на предприятието е в размер на ВЕ200 000, от които ВЕ125 000 представлява сметки за дялове на членове. Условията на сметките за дялове на членове позволяват на притежателя им да ги изкупи обратно при поискване, като в устава на предприятието не са поставени ограничения относно обратното изкупуване.

Класификация

П19         В този пример дяловете на членовете са класифицирани като финансови пасиви. Забраната за обратно изкупуване е сходна на ограниченията, описани в параграф 19 и НП25 на МСС 32. Това ограничение представлява условно ограничение върху способността на предприятието да изплати сумата, дължима по финансов пасив, т. е. те възпрепятстват плащането на пасива, само ако са изпълнени определени условия. По-конкретно, от предприятието би могло да се изисква да изкупи обратно пълната сума на дяловете на членовете (ВЕ125 000), ако то е изплатило всички свои други задължения (ВЕ75 000). Съответно забраната срещу обратно изкупуване не възпрепятства предприятието от натрупване на финансов пасив за обратно изкупуване на повече от определен брой дялове на членове или сума внесен капитал. Тя позволява на предприятието само да отсрочи обратното изкупуване до момента, в който условието бъде изпълнено, т. е. плащане на други пасиви. Дяловете на членовете в този пример не са предмет на безусловна забрана срещу обратното изкупуване и поради това са класифицирани като финансови пасиви.

 

КРМСФО Разяснение 4

Определяне Дали Дадено Споразумение Съдържа Лизинг

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 17 Лизинг (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 38 Нематериални активи (както е преработен през 2004 г.)

 

Основна информация

1              Всяко предприятие може да сключи споразумение, представляващо сделка или поредица от свързани сделки, които не са под формата на лизинг, но дават право за използване на даден актив (например имот, машина или съоръжение) в замяна на еднократно плащане или поредица от плащания. Примери за споразумения, при които едното предприятие (доставчик) може да прехвърли такова право на използване на даден актив на друго предприятие (купувач), често наред със свързани услуги, включват:

•                       споразумения за изнасяне на определена дейност (например изнасяне извън предприятието на функциите по обработка на данни);
•                       споразумения в телекомуникационната индустрия, при които доставчиците на капацитет по мрежата сключват договори за предоставяне на купувачите на правата върху капацитета;
•                       негъвкави споразумения за продажба на принципа „вземи или плати“ и подобни договори, при които купувачите трябва да направят посочените плащания независимо от това дали приемат доставката на договорените продукти или услуги (например договор на принципа „вземи или плати“ за придобиване по същество на цялото производство на съоръжение за електроенергия на доставчика).

2                     Настоящото Разяснение предоставя насоки за определяне дали тези споразумения представляват или съдържат лизинг, който се отчита счетоводно в съответствие с МСС 17. То не предоставя насоки за определяне по какъв начин такъв лизинг се класифицира съгласно този Стандарт.

3                     При някои споразумения, залегналият актив, който е предмет на лизинга, е част от по-голям актив. Настоящото Разяснение не разглежда по какъв начин да се определи кога част от по-голям актив сама по себе си представлява актив, предмет на споразумението, за целите на приложението на МСС 17. Не­зависимо от това, споразумения, при които активът, който е техен предмет, представлява единица от сметка или в МСС 16, или в МСС 38, попадат в обхвата на настоящото Разяснение.

 

Обхват

4              Настоящото Разяснение не е приложимо по отношение на споразумения, които представляват или включват лизинги, изключени от обхвата на МСС 17

Въпроси

5          Въпросите, разгледани в настоящото Разяснение, са:

а)             по какъв начин да се определи дали дадено споразумение представлява или включва лизинг, както той е дефиниран в МСС 17;

б)             кога трябва да се прави оценка или преоценка относно това дали дадено споразумение представлява или включва лизинг; и

в)             ако дадено споразумение представлява или включва лизинг, по какъв начин плащанията по лизинга трябва да бъдат отделени от плащанията за каквито и да било други елементи в споразумението

 

Консенсус

Определяне дали дадено споразумение представлява или съдържа лизинг 

6              Определянето дали дадено споразумение представлява или съдържа лизинг следва да се базира на същността споразумението и изисква оценка относно това дали:

a)             изпълнението на споразумението зависи от използването на конкретен актив или активи (актива); и

б)             споразумението прехвърля правото за използване на актива

Изпълнението на споразумението зависи от използването на конкретен актив

7                     Въпреки че конкретен актив може изрично да е посочен в споразумението, той не е предмет на лизинг, ако изпълнението на споразумението не зависи от използването на този актив. Например ако доставчикът е задължен да достави определено количество стоки или услуги и има правото, и е в състояние да предостави тези стоки или услуги, като ползва други активи, които не са посочени в споразумението, то изпълнението на споразумението не зависи от конкретния актив и споразумението не включва лизинг. Гаранционно задължение, което позволява или изисква замяна със същия или сходен актив, когато конкретният актив не работи по подходящ начин, не пречи на прилагането на третиране като лизинг. В допълнение, договорна разпоредба (условна или друга), позволяваща или изискваща доставчикът да замени други активи по каквато и да било причина, на или след определена дата, не пречи на прилагането на третиране като лизинг преди датата на замяната.

8                     Активът е посочен по подразбиране, ако например доставчикът притежава или наема на лизинг само един актив, чрез който да изпълни задължението и не е икономически обосновано или практически приложимо за него да изпълни задължението си чрез използването на алтернативни активи.

Със споразумението се прехвърля правото за използване на актива

9              Със споразумението се прехвърля правото за използване на актива, ако с него се прехвърля на купувача (лизингополучателя) правото да контролира ползването на актива, предмет на споразумението. Правото за контрол върху ползването на актива, предмет на споразумението, е прехвърлено, ако е удовлетворено едно от следните условия:

а)             купувачът е в състояние или има право да експлоатира актива или да организира експлоатирането на актива от други лица по начин, който той определя, като получава или контролира по-голяма от незначителна част от продукцията или други ползи от актива;

б)             купувачът е в състояние или има право да контролира физическия достъп до актива, предмет на споразумението, като получава или контролира по- голяма от незначителна част от продукцията или други ползи от актива;

в)             фактите и обстоятелствата показват, че е малка вероятността едно или повече лица, различни от купувача, да получат по-голяма от незначителна част от продукцията или други ползи, които ще бъдат произведени или генерирани от актива за срока на споразумението и цената, която купувачът ще заплати за продукцията, не е нито договорно фиксирана за единица продукция, нито е равна на текущата пазарна цена за единица продукция по времето на доставката на продукцията.

Оценяване или преоценяване дали дадено споразумение представлява или включва лизинг

10           Оценяването дали дадено споразумение включва лизинг се извършва в началото на споразумението, което е по-ранната от датата на споразумението и датата на ангажиране на страните с принципните условия на споразумението на база всички факти и обстоятелства. Преоценка за това дали дадено споразумение съдържа лизинг след неговото начало се извършва единствено ако е удовлетворено едно от следните условия:

а)             налице е промяна в договорните условия, освен ако с промяната единствено се подновява или удължава споразумението;

б)            упражнена е опция за подновяване или между страните е договорено удължаване на споразумението, освен ако срокът на подновяването или удължаването не е бил първоначално включен в срока на лизинга съгласно параграф 4 от МСС 17. Подновяване или удължаване на споразумението, което не включва промяна на каквито и да било условия в първоначалното споразумение преди края на срока му, се оценява съгласно параграфи 6-9 единствено по отношение на периода на подновяване или удължаване;

в)            налице е промяна в определянето дали изпълнението зависи от конкретния актив;

г)             налице е съществена промяна в актива, например съществена физическа промяна в имот, машина или оборудване.

11           Преоценката на споразумението се базира на фактите и обстоятелствата към датата на преоценка, включително оставащия срок на споразумението. Промени в приблизителна оценка (например приблизителният обем продукция, който ще бъде доставен на купувача или други потенциални купувачи) не пораждат преоценка. Ако дадено споразумение се преоценява и бъде определено, че съдържа лизинг (или не съдържа лизинг), счетоводното отчитане на лизинга се прилага (или се преустановява) от:

а)             за букви (а), (в) или (г) в параграф 10, когато възникне промяната в обстоятелствата, пораждаща преоценката;

б)             за букви (б) в параграф 10, началото на периода на подновяване или удължаване.

Отделяне на плащанията по лизинга от други плащания

12                 Ако дадено споразумение включва лизинг, страните по него следва да прилагат изискванията на МСС 17 към лизинговия елемент на споразумението, освен ако не са освободени от тези изисквания в съответствие с параграф 2 на МСС 17. Съответно, ако дадено споразумение включва лизинг, този лизинг следва да се класифицира като финансов лизинг или оперативен лизинг в съответствие с параграфи 7-19 на МСС 17. Други елементи от споразумението, които не попадат в обхвата на МСС 17, следва да бъдат отчитани счетоводно в съответствие с други стандарти.

13                 За целите на прилагане на изискванията на МСС 17 плащанията и другите възнаграждения, изисквани в споразумението, следва да се разделят в началото на споразумението или при неговата преоценка на такива по лизинга и такива по други елементи въз основа на съответните им справедливи стойности. Минималните лизингови плащания, както те са дефинирани в параграф 4 на МСС 17, включват единствено плащания по лизинга (т.е., правото за използване на актива) и изключват плащания по други елементи на споразумението (например за услуги и за себестойността на вложението).

14                 В някои случаи отделянето на плащанията по лизинга от плащанията по други елементи в споразумението изисква от купувача да използва техника за приблизителна оценка. Например купувачът може да оцени приблизително лизинговите плащания чрез справка с лизингово споразумение за сравним актив, който не включва други елементи, или чрез приблизителна оценка на плащанията по другите елементи в споразумението чрез справка със сравними договори и впоследствие приспадане на тези плащания от общите плащания по споразумението

15                 Ако купувачът заключи, че е практически невъзможно плащанията да се разделят надеждно:

а)             при финансов лизинг, той следва да признае актив и задължение на стойност, равна на справедливата стойност на актива, предмет на споразумението, който е идентифициран в параграфи 7 и 8 като предмет на лизинга. Впоследствие задължението се намалява с извършването на плащания и по задължението се признава приписан финансов разход, като се използва диференциален лихвен процент;

б)             при оперативен лизинг, той следва да третира всички плащания по споразумението като лизингови плащания за целите на спазване изискванията за оповестяване в МСС 17, но

(i)            оповестява тези плащания отделно от минималните лизингови плащания по други споразумения, които не включват плащания за нелизингови елементи; и

(ii)           посочва, че оповестените плащания включват и плащания по нелизингови елементи в споразумението.

 

Дата на влизане в сила

16            Предприятието настоящото Разяснение за периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. Насърчава се по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага настоящото Разяснение за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

17            МСС 8 посочва по какъв начин предприятието прилага промяна в счетоводната политика, произтичаща от първоначалното приложение на дадено Разяснение. От предприятието не се изисква да спазва тези изисквания, когато прилага настоящото Разяснение за първи път. Ако дадено предприятие използва това изключение, то следва да приложи параграфи 6-9 от Разяснението по отношение на споразумения, съществуващи в началото на най-ранния период, за който е представена сравнителна информация съгласно МСФО въз основа на фактите и обстоятелствата, съществуващи в началото на този период.

 

КРМСФО Разяснение 5

Права за Участие във Фондове за Извеждане от Експлоатация и Възстановяване на Околната Среда

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 27Консолидирани и индивидуални финансови отчети
•                       МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия
•                       МСС 31 Дялове в съвместни предприятия
•                       МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи
•                       МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (както е преработен през 2003 г.) ПКР-12 Консолидация – предприятия със специално предназначение (както е преработен през 2004 г.)

 

Основна информация

1              Целта на фондовете за извеждане от експлоатация и възстановяване на околната среда, наричани за краткост „фондове за извеждане от експлоатация“ или „фондове“, е да се отделят активи за финансиране на някои или всички разходи за извеждане от експлоатация на предприятие (като атомна електроцентрала) или определени съоръжения (като автомобили), или за предприемането на възстановяване на околната среда (като пречистване на водата или възстановяване на минен терен), наричани общо за краткост „извеждане от експлоатация“.

2              Вноските в тези фондове могат да бъдат доброволни или да се изискват от дадена нормативна разпоредба или закон. Фондовете могат да имат една от следните структури:

(a)        фондове, които са създадени от един единствен вносител за финансиране на собствените му задължения във връзка с извеждането от експлоатация на определен обект или на много обекти с различно географско разположение

(б)           фондовете, които са създадени с много вносители за финансиране на техните индивидуални или съвместни задължения във връзка с извеждане от експлоатация, когато вносителите имат право на възстановяване на разходите за извеждане от експлоатация до степента на техните вноски плюс всички действителни доходи от тези вноски, намалени с техния дял от разходите за управление на фонда. Вносителите могат да са задължени да правят допълнителни вноски, например при несъстоятелност на друг вносител;

(в)           които са създадени с много вносители за финансиране на техните индивидуални или съвместни задължения във връзка с извеждане от експлоатация, когато необходимото ниво на вноските се базира на текущата дейност на вносителя, а ползата, която извлича този вносител се базира на миналата му дейност. В такива случаи има потенциално несъответствие между сумата на вноските, които са направени от вносителя (на базата на текущата дейност) и реализуемата стойност от фонда (на базата на минала дейност).

3              Такива фондове обикновено имат следните характеристики:

(а)            фондът се управлява отделно от независими доверители

(б)           предприятията (вносителите) правят вноски във фонда, които се инвестират в различни активи, които могат да включват дългови и капиталови инвестиции и са на разположение за подпомагане плащането на разходите за извеждане от експлоатация на вносителите. Доверителите определят, как да се инвестират вноските в рамките на ограниченията, които са определени в документите, свързани с управлението на фонда, и всички приложими закони или други нормативни разпоредби;

(в)           вносителите запазват задължението си за плащане на разходи за извеждане от експлоатация. Въпреки това разходите за извеждане от експлоатация могат да бъдат възстановени на вносителите от фонда до размера на по-ниската сума от направените разходи за извеждане от експлоатация и дела на вносителя от активите на фонда;

(г)            вносителите могат да имат ограничен достъп или да нямат достъп до излишъка от активи на фонда над тези, които се използват за покриване на допустимите разходи за извеждане от експлоатация.

 

Обхват

4              Настоящото Разяснение се прилага за отчитането във финансовите отчети на вносителя на участията във фондове за извеждане от експлоатация, които притежават следните две характеристики:

(а)            активите се управляват отделно (като се държат от отделно юридическо лице или като отделени активи в друго предприятие); и

(б)           правото на вносителя за достъп до активите е ограничено.

5              Остатъчното участие в даден фонд, което превишава правото на възстановяване на разходи, като договорното право на разпределение, след като възстановяването на разходи е приключило или при закриване на фонда, може да представлява капиталов инструмент, който е в обхвата на МСС 39 и не е в обхвата на настоящото Разяснение.

 

Въпроси

6              Въпросите, които се разглеждат в настоящото Разяснение, са следните:

(а)            как вносителят трябва да отчита участието си в даден фонд?

(б)           когато даден вносител има задължение да прави допълнителни вноски, например при несъстоятелност на друг вносител, как трябва да се отчита това задължение?

 

Консенсус

Отчитане на участието във фонд

7              Вносителят признава своето задължение за плащане на разходите за извеждане от експлоатация като пасив и да признае своето участие във фонда отделно, освен ако не е длъжен да плати разходите за извеждане от експлоатация дори ако фондът не извърши плащането

8              Вносителят определя дали има контрол, съвместен контрол или значително влияние над фонда чрез препратка към МСС 27, МСС 28, МСС 31 и ПКР-31. Ако има такъв, вносителят отчита своето участие във фонда съгласно тези Стандарти

9              Ако даден вносител няма контрол, съвместен контрол или значително влияние над фонда, той признава правото на възстановяване на разходи от фонда като възстановяване на разходи съгласно МСС 37. Това възстановяване на разходи се оценява по по-ниската сума от

а)             сумата на признатото задължение във връзка с извеждане от експлоатация; и

б)            дела на вносителя от справедливата стойност на нетните активи на фонда, отнасящи се към вносители.

Промените в балансовата стойност на правото за получаване на възстановени разходи, различни от вноските във и плащанията от фонда трябва да се признават в печалбата или загубата за периода, през който са възникнали тези промени.

Отчитане на задълженията за допълнителни вноски

10           Когато даден вносител има задължение да направи потенциални допълнителни вноски, например при несъстоятелност на друг вносител или ако стойността на инвестиционните активи, държани от фонда намалее до такава степен, че те да са недостатъчни за изпълнението на задълженията на фонда във връзка с възстановяване на разходи, тези задължения са условни и са в обхвата на МСС 37. Вносителят признава задължение само ако има вероятност да бъдат направени допълнителни вноски.

Оповестяване

11                 Вносителят оповестява характера на своето участие във фонда и всички ограничения на достъпа до активите на фонда.

12                 Когато даден вносител има задължение да прави потенциални допълнителни вноски, което не се признава като пасив (вж. параграф 10), той прави оповестяванията, които се изискват от параграф 86 от

МСС 37.

13           Когато даден вносител отчита своето участие във фонда съгласно параграф 9, той прави оповестяванията, които се изискват съгласно параграф 85 (в) от МСС 37.

 

Дата на влизане в сила

14           Предприятието прилага настоящото Разяснение за периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятие прилага настоящото Разяснение за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

15            Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8

 

Дата на влизане в сила

14           Предприятието прилага настоящото Разяснение за периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятие прилага настоящото Разяснение за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

15            Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8

 

КРМСФО Разяснение 6

Задължения, Възникващи от Участие в Специфичен Пазар – Отпадъчно Електрическо и Електронно Оборудване

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи

 

Основна информация

1              В Параграф 17 от МСС 37 се уточнява, че задължаващо събитие е минало събитие, което води до настоящо задължение, за което предприятието няма реалистична алтернатива за уреждане.

2              Параграф 19 от МСС 37 гласи, че провизии се признават само за „задължения, които произлизат от минали събития, съществуващи независимо от бъдещите действия на предприятието.“

3              В Директивата на Европейския съюз относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), с която се регулира събирането, третирането, възстановяването и изхвърлянето на отпадъчното оборудване повдигна въпроси относно това кога трябва да се признае задължението за бракуването на ОЕЕО. В директивата се разграничават „нов“ и „стар“ отпадък, както и отпадъци от домакинствата и такива от източници, различни от частните домакинства. Нов отпадък се отнася за продукти, продадени след 13 август 2005 година. Цялото домакинско оборудване, продадено преди тази дата, за целите на директивата се счита, че увеличава стария отпадък.

4              В директивата се посочва, че разходът за управление на отпадъка за историческото домакинско оборудване трябва да се понесе от производителите на този вид оборудване, които са на пазара през период, уточняван в приложимото законодателство на всяка държава-членка (период на оценяване). В директивата се посочва, че всяка държава-членка установява механизъм, така че производителите да участват пропорционално в разходите „например, в пропорция към техния съответен дял от пазара по вид на оборудването“.

5              Няколко термина, използвани в Разяснението, като например, „пазарен дял“ и “ период на оценяване“, могат да бъдат дефинирани много различно в приложимото законодателство на отделните държави-членки. Например, дължината на периода на оценяване би могла да бъде една година или само един месец. По подобен начин, оценяването на пазарния дял и формулите за изчисляване на задължението може да се различават в различните национални законодателства. Всички тези примери обаче засягат единствено оценяването на задължението, което не е в обхвата на настоящото разяснение

 

Обхват

6                     С настоящото разяснение се предоставят насоки относно признаването, във финансовите отчети на производителите, на задълженията за управление на отпадъците съгласно Европейската директива по ОЕЕО по отношение на продажбите на старо домакинско оборудване.

7                     В разяснението не се разглеждат нито новият отпадък, нито старият отпадък от източници, различни от домакинствата. Задължението за такова управление на отпадъците е подходящо обхванато в МСС 37. Ако в националното законодателство обаче новият отпадък от домакинствата се третира по подобен начин на историческия отпадък от частните домакинства, принципите на Разяснението се прилагат чрез препратка към йерархията в параграфи 10-12 на МСС 8. Йерархията на МСС 8 е уместна и за други норми, които налагат задължения по начин, подобен на модела на разпределяне на разходите, определен в Европейската директива.

 

Въпрос

8              КРМСФО  беше  помолен  да  определи в контекста на  бракуването  на ОЕЕО какво  съдържа

задължаващото събитие в съответствие с параграф 14(а) на МСС 37 за признаването на провизия за разходи за управление на отпадъка:

•                       производството или продажбата на историческото домакинско оборудване?
•                       участието в пазара през периода на оценяването?
•                       понасянето на разходи при извършването на дейности по управлението на отпадъка?

 

Консенсус

9              Участието в пазара през периода на оценяването е задължаващото събитие в съответствие с параграф 14(а) на МСС 37. Като следствие, задължението за разходи за управление на отпадъка за старото домакинско оборудване не възниква, тъй като продуктите са произведени или продадени. Понеже задължението за старото домакинско оборудване е свързано с участие на пазара през периода на оценяване, а не с производството или продажбата на елементите, които трябва да се изхвърлят, няма никакво задължение, освен когато и докато съществува пазарен дял през периода на оценяване. Разположението във времето на задължаващото събитие може също да бъде независимо от конкретния период, в който са предприети дейностите за управление на отпадъка и са понесени съответните разходи.

 

Дата на влизане в сила

10            Предприятието прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 декември 2005 година. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага Разяснението за период, започващ преди 1 декември 2005 година, то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

11           Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие с МСС 8.

 

КРМСФО Разяснение 7

Прилагане на Подхода за Преизчисление на финансовите Отчети Съгласно МСС 29 Финансово Отчитане при Свръхинфлационни Икономики

 

Препратки

•                       МСС 12 Данъци върху дохода
•                       МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

 

Основна информация

1             В настоящото разяснение се предоставят насоки за прилагането на изискванията на МСС 29 в отчетен

период, в който предприятието идентифицира наличието на свръхинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, когато тази икономика не е била свръхинфлационна в предходния период, и поради това следва да преизчисли своите финансови отчети в съответствие с МСС 29.

 

Въпроси

2              Въпросите, разгледани в настоящото Разяснение, са:

(а)            как се тълкува изискването в параграф 8 на МСС 29 “ представят в мерни единици, които са валидни към датата на баланса“, когато предприятието прилага стандарта?

(б)           как  предприятието осчетоводява началните позиции на отсрочените данъци в своите преизчислени финансови отчети?

 

Консенсус

3                     В отчетния период, в който предприятието идентифицира наличието на свръхинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, която не е била свръхинфлационна в предходния период, то прилага изискванията на МСС 29, както ако икономиката винаги е била свръхинфлационна. Следователно, във връзка с непаричните позиции, оценени по историческа стойност, началният баланс на предприятието в началото на най-ранния период, представен във финансовите отчети, се преизчислява, за да се отрази влиянието на инфлацията от датата, когато активите са придобити и пасивите са понесени или поети, до датата на приключване на баланса за отчетния период. За непаричните позиции, отчитани в началния баланс по стойностите, валидни на дати, различни от датите на придобиване или понасяне, това преизчисление отразява ефекта на инфлацията от датите, когато са определени тези балансови стойности, до датата на приключване на баланса за отчетния период.

4                     На датата на приключване на баланса, позициите на отсрочените данъци се признават и оценяват в съответствие с МСС 12. Цифрите за отсрочения данък в началния баланс за отчетния период обаче се определят, както следва:

(а)          предприятието преоценява позициите на отсрочените данъци в съответствие с МСС 12, след като е преизчислило номиналните балансови стойности на непаричните позиции на датата на началния баланс на отчетния период чрез прилагане на мерната единица на тази дата.

(б)           позициите на отсрочените данъци, преоценени в съответствие с (а), се преизчисляват заради промяната в мерната единица от датата на началния баланс на отчетния период до датата на приключване на баланса на този период.

Предприятието прилага подхода в (а) и (б) при преизчисляване на позициите на отсрочените данъци в началния баланс на всички сравнителни периоди, представени в преизчислените финансови отчети за отчетния период, в който предприятието прилага МСС 29.

5              След като предприятието е преизчислило своите финансови отчети, всички съответни цифри в тях за последващ отчетен период, включително позициите на отсрочените данъци, се преизчисляват чрез прилагане на промяната в мерната единица само за този последващ отчетен период към преизчислените финансови отчети за предходния отчетен период.

 

Дата на влизане в сила

6              Предприятието прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 март 2006 г. По- ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага Разяснението за финансови отчети за период, започващ преди 1 март 2006 г., то оповестява този факт

 

КРМСФО Разяснение 8

Обхват на МСФО 2

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСФО 2 Плащане на базата на акции

 

Основна информация

1              МСФО 2 се прилага за сделки с плащане на базата на акции, в които предприятието получава или придобива стоки или услуги. „Стоки“ включва материални запаси, потребителски стоки, имоти, машини и съоръжения, нематериални активи и други нефинансови активи (МСФО 2, параграф 5). Следователно, с изключение на специфични сделки, изключени от неговия обхват, МСФО 2 се прилага за всички сделки, при които предприятието получава нефинансови активи или услуги като възнаграждение за емитирането на инструменти на собствения капитал на предприятието. МСФО 2 също се прилага за сделки, при които предприятието понася пасиви, по отношение на получените стоки и услуги, които се базират на цената (или стойността) на акциите на предприятието или други инструменти на собствения капитал на предприятието.

2              В някои случаи, обаче, може да е трудно да се покаже, че стоките или услугите са (или ще бъдат) получени. Например, предприятието може да дари акции на благотворителна организация срещу нулево възнаграждение. Обикновено не е възможно да се разграничат специфичните стоки или услуги, получени в замяна при такава сделка. Подобна ситуация може да възникне при сделки с други страни.

3              МСФО 2 изисква сделки, при които плащанията на базата на акции се правят към наети лица, да бъдат оценявани чрез позоваване на справедливата стойност на плащанията на базата на акции на датата на предоставянето (МСФО 2, параграф 11). Следователно, предприятието не е задължено да оценява пряко справедливата стойност на получените услуги от наети лица.

4              За сделки, при които плащанията на базата на акции се правят към страни, различни от наети лица, МСФО 2 определя опровержима презумпция, че справедливата стойност на получените стоки или услуги може надеждно да се оцени. В тези ситуации МСФО 2 изисква сделката да бъде оценена по справедливата стойност на стоките или услугите на датата, на която предприятието придобива стоките или контрагентът предоставя услугата (МСФО 2, параграф 13). Следователно, налице е една основна презумпция, че предприятието е в състояние да разграничи стоките или услугите, получени от страни, различни от наети лица. Това повдига въпроса дали МСФО се прилага в отсъствието на разграничими стоки или услуги. А това, на свой ред, повдига следващия въпрос: ако предприятието е направило плащане на базата на акции и полученото разграничимо възнаграждение (ако има такова) изглежда по-малко от справедливата стойност на плащането на базата на акции, тази ситуация показва ли, че са получени стоки или услуги, въпреки че те не са конкретно определени, и следователно, че се прилага МСФО 2?

5              Трябва да се отбележи, че фразата „справедливата стойност на плащането на базата на акции“ се отнася до справедливата стойност на въпросното определено плащане на базата на акции. Например, предприятието би могло да е задължено от законодателството да емитира някаква част от своите акции към гражданите на определена страна, които могат да се прехвърлят само на други граждани на тази страна. Такова ограничаване на прехвърлянето може да повлияе върху справедливата стойност на въпросните акции, и следователно, тези акции могат да имат сраведлива стойност, която е по-ниска от справедливата стойност на иначе идентични акции, които не носят такива ограничения. В тази ситуация, ако въпросът в параграф 4 трябваше да бъде поставен в контекста на ограничените акции, фразата „справедливата стойност на плащането на базата на акции“ би се отнасяла до справедливата стойност на ограничените акции, а не до справедливата стойност на други, неограничени акции

 

Обхват

6              МСФО 2 се прилага към сделки, при които предприятието или акционерите на предприятието са

предоставили инструменти на собствения капитал или са поели задължение да прехвърлят пари или други активи за стойности, които са базирани на цената (или стойността) на акциите на предприятието или други инструменти на собствения капитал на предприятието. Настоящото Разяснение се прилага към такива сделки, когато полученото разграничимо възнаграждение (или което трябва да бъде получено) от предприятието, включително пари и справедливата стойност на разграничимо непарично възнаграждение (ако има такова) изглежда по- малко от справедливата стойност на предоставените инструменти на собствения капитал или поетия пасив. Настоящото Разяснение обаче не се прилага към сделки, изключени от обхвата на МСФО 2 в съответствие с параграфи 3-6 на този МСФО.

 

Въпрос

7              Въпросът, разглеждан в настоящото Разяснение, е дали МСФО 2 се прилага за сделки, в които

предприятието не може конкретно да определи някои или всички получени стоки или услуги.

 

Консенсус

8                     МСФО 2 се прилага към определени сделки, при които стоките или услугите са получени, като например, сделки, при които предприятието получава стоки или услуги като възнаграждение за инструменти на собствения капитал на предприятието. Това включва сделки, при които предприятието не може конкретно да определи някои или всички получени стоки или услуги.

9                     В отсъствието на конкретно разграничими стоки или услуги, други обстоятелства могат да посочат, че стоките или услугите са (или ще бъдат) получени, в който случай се прилага МСФО 2. В частност, ако полученото разграничимо възнаграждение (ако има такова) изглежда по- малко от справедливата стойност на предоставените инструменти на собствения капитал или понесен пасив, това обстоятелство обичайно посочва, че друго възнаграждение (тоест, неразграничими стоки или услуги) е (или ще бъде) получено.

10                  Предприятието оценява получените разграничими стоки или услуги в съответствие с МСФО 2.

11                  Предприятието оценява получените (или които трябва да бъдат получени) неразграничими стоки или услуги като разликата между справедливата стойност на плащането на базата на акции и справедливата стойност на получените (или които трябва да бъдат получени) разграничими стоки или услуги.

12                  Предприятието оценява получените неразграничими стоки или услуги на датата на предоставянето. При сделките, уреждани с парични средства обаче,, пасивът се преизчислява на всяка дата на отчитане, докато бъде уреден

 

Дата на влизане в сила

13     Предприятието прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 май 2006 година. По- ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага Разяснението за период, започващ преди 1 март 2006 година, то трябва да оповести този факт.

 

Преходни разпоредби

14            Предприятието прилага настоящото Разяснение с обратна сила в съответствие с изискванията на МСС 8, съгласно преходните разпоредби на МСФО 2.

 

КРМСФО Разяснение 9

Преоценка на Внедрени Деривативи

 

Препратки

•                       МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване
•                       МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане
•                       МСФО 3 Бизнес комбинации

 

Основна информация

1                     МСС 39 параграф 10 описва внедрения дериватив като „компонент на хибриден (комбиниран) инструмент, който включва също и недеривативен основен договор – ефектът е в това, че някои от паричните потоци на комбинирания инструмент варират подобно на тези на самостоятелен дериватив“.

2                     МСС 39 параграф 11 изисква внедреният дериватив да бъде отделен от основния договор и да се отчита като дериватив единствено и само ако:

а)             икономическите характеристики и рискове на внедрения дериватив не са тясно свързани с икономическите характеристики и рискове на основния договор;

б)             отделен инструмент със същите условия като на внедрения дериватив би отговорил на дефиницията за дериватив; и

в)             хибридният (комбиниран) инструмент не се оценява по справедлива стойност с признаване на промените в справедливата стойност в печалбата или загубата (т. е. дериватив, който е внедрен във финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, не се отделя).

 

Обхват

3                     Като се вземат под внимание параграфи 4 и 5 по-долу, настоящото Разяснение се прилага за всички внедрени деривативи в обхвата на МСС 39.

4                     Настоящото Разяснение не разглежда свързани с преоценките, произтичащи от преоценяването на внедрени деривативи.

5                     Настоящото Разяснение не разглежда придобиването на договори с внедрени деривативи в бизнес комбинация, нито тяхната евентуална преоценка на датата на придобиване.

 

Въпроси

6              МСС 39 изисква от предприятието, когато за първи път стане страна по договор, да оцени дали се изисква отделянето от основния договор на всички внедрени деривативи, съдържащи се в договора, и тяхното отчитане като деривативи в съответствие със Стандарта. Настоящото Разяснение разглежда следните въпроси:

а)             Дали МСС 39 изисква такова оценяване да бъде извършено единствено, когато предприятието става за първи път страна по договора, или оценяването следва да се преразглежда в течение на срока на договора?

б)             Дали предприятия, които прилагат Стандарта за първи път, следва да извършат оценяването на база на условията, съществуващи, когато предприятието е станало за първи път страна по договора, или на база на условията, действуващи в момента, когато даденото предприятие прилага МСФО за първи път?

 

Консенсус

7                     Предприятието оценява дали се изисква внедрен дериватив да бъде отделен от основния договор и отчитан като дериватив, когато даденото предприятие става за първи път страна по договора. Последващо преоценяване е забранено, освен ако не е налице промяна в условията на договора, която изменя в значителна степен паричните потоци, които иначе биха били изисквани съгласно договора, в който случай се изисква преоценка. Даденото предприятие определя дали изменението в паричните потоци е значително като разглежда степента, в която очакваните бъдещи парични потоци, свързани с внедрения дериватив, с основния договор или и с двата, са се променили, както и дали промяната е значителна в сравнение с очакваните преди това парични потоци по договора.

8                     Предприятие, което прилага за първи път Стандарта следва да оцени дали се изисква даден внедрен дериватив да се отдели от основния договор и да се отчете като дериватив въз основа на условията, съществували към по-късната от двете дати – датата, когато предприятието става за първи път страна по договора или датата, на която параграф 7 изисква да се извърши преоценка.

 

Дата на влизане в сила и преходни разпоредби

9              Предприятието прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 юни 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага Разяснението за период, започващ преди 1 юни 2006 г, то оповестява този факт. Разяснението се прилага с обратна сила.

 

КРМСФО Разяснение 10

Междинно Финансово Отчитане и Обезценка

 

Препратки

•                      МСС 34Междинно финансово отчитане
•                      МСС 36 Обезценка на активи
•                      МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване

 

Основна информация

1                       От предприятието се изисква да оценява положителната репутация за обезценка на всяка отчетна дата; да оценява инвестициите в инструменти на собствения капитал и финансови активи, отчитани по себестойност, за обезценка на всяка дата на баланса; и, ако е необходимо, да признава загуба от обезценка на тази дата в съответствие с МСС 36 и МСС 39. На последваща отчетна дата или дата на баланса, обаче, условията може да са се променили така, че загубата от обезценката да бъде намалена или избегната в случай, че оценяването за обезценка се извърши единствено на тази дата. Настоящото Разяснение дава насоки за това дали подобни загуби от обезценка следва изобщо да бъдат обратно възстановявани.

2                       Разяснението разглежда взаимодействието между изискванията на МСС 34 и признаването на загубите от обезценка на положителната репутация в МСС 36 и на някои финансови активи в МСС 39, както и ефекта от това взаимодействие върху последващи междинни и годишни финансови отчети.

 

Въпрос

3                       МСС 34 параграф 28 изисква предприятието да прилага в междинния финансов отчет същата счетоводна политика, каквато прилага и в годишния си финансов отчет. Той посочва също, че „честотата на отчитане на предприятието (годишно, полугодишно или тримесечно) не се отразява на оценката на годишните му резултати. За да се постигне тази цел, оценките с цел междинно отчитане се правят на базата на периода от началото на годината до момента“.

4                       МСС 36 параграф 124 посочва, че „загуба от обезценка, призната по отношение на положителната репутация, не се възстановява в последващ период“.

5                       МСС 39 параграф 69 посочва, че „загуби от обезценка, признати в печалбата или загубата, за инвестиция в инструмент на собствения капитал, класифициран като на разположение за продажба, не се възстановяват в печалбата или загубата“.

6                       МСС 39 параграф 66 изисква загубите от обезценка на финансови активи, отчитани по цена на придобиване (като загуба от обезценка на некотиран инструмент на собствения капитал, който не се отчита по справедлива стойност, защото справедливата му стойност не може да се оцени надеждно) да не подлежат на възстановяване.

7                       Настоящото Разяснение разглежда следния въпрос:

Възстановява ли предприятието признати в междинен период загуби от обезценка на положителна репутация и инвестиции в инструменти на собствения капитал и финансови активи, отчитани по себестойност, ако такава загуба не би била призната или би била призната в по-малък размер, в случай, че оценяването за обезценка се извърши само на последваща дата на баланса?

 

Консенсус

8                       Предприятието не възстановява призната в предходен междинен период загуба от обезценка по отношение на положителната репутация или инвестиция в капиталов инструмент или финансов актив, отчитана по себестойност.

9                       Предприятието не прилага настоящия консенсус по аналогия в други области на потенциално противоречие между МСС 34 и останалите стандарти.

 

Дата на влизане в сила и преходни разпоредби

10             Предприятието прилага настоящото Разяснението за годишни периоди, започващи на или след 1 ноември 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага Разяснението за период, започващ преди 1 ноември 2006, то оповестява този факт. Предприятието прилага настоящото Разяснение по отношение на репутацията за бъдещи периоди от датата, когато за първи път е приложило МСС 36. По отношение на инвестициите в инструменти на собствения капитал или на финансови активи, отчитани по себестойност, предприятието прилага Разяснението за бъдещи периоди от датата, когато за първи път прилага критериите за оценяване съгласно МСС 39.

 

КРМСФО Разяснение 11

МСФО 2 – Операции с Акции в Рамките на Групата и с Обратно Изкупени Собствени Акции

 

Препратки

•                      МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                      МСС 32 Финансови инструменти: представяне МСФО 2 Плащане на базата на акции

 

Въпроси

1              Настоящото Разяснение разглежда два въпроса: първият е дали следните операции трябва да се отчитат като уредени чрез издаване на капиталови инструменти или като уредени в парични средства съгласно изискванията на МСФО 2:

a)             Дадено предприятие предоставя на наетите си лица права върху инструменти на собствения капитал (напр. опции за акции) като или избира, или от него се изисква да закупи инструменти на собствения капитал (т. е. съкровищни акции) от друго лице, за да удовлетвори задълженията си към наетите лица; и

(б)           На наетите лица на дадено предприятие се предоставят права върху инструменти на собствения капитал на предприятието (напр. опции за акции), или от самото предприятие, или от неговите акционери, като акционерите на предприятието осигуряват необходимите инструменти на собствения капитал.

2               Вторият въпрос се отнася до споразумения с плащане на базата на акции, в които участват две или повече предприятия в рамките на една и съща група. Например, на наети лица на дъщерно предприятие се предоставят права върху инструменти на собствения капитал на предприятието-майка като възнаграждение за услуги, предоставени от тях на дъщерното предприятие. В МСФО 2, параграф 3 се посочва:

За целите на настоящия МСФО, прехвърлянето на инструменти на собствения капитал на предприятието от неговите акционери на лица, които са доставили стоки или са оказали услуги на предприятието, (включително наети лица), са сделки с плащане на базата на акции, освен когато прехвърлянето очевидно е за цели, различни от плащане за стоки или услуги, доставени на предприятието. Това важи също и за прехвърлянето на капиталови инструменти на предприятието майка или капиталови инструменти на друго предприятие в същата група към страни, които са доставили стоки или услуги на предприятието. [Добавен курсив за акцентиране]

МСФО 2 не предоставя, обаче, насоки относно това как да се отчитат подобни операции в индивидуалните или отделните финансови отчети на всяко от предприятията в групата.

3          Поради това, вторият въпрос разглежда следните споразумения с плащане на базата на акции:

а)             предприятие-майка предоставя права върху свои инструменти на собствения капитал директно на наети лица на свое дъщерно предприятие: предприятието-майка (а не дъщерното предприятие) има задължение да осигури на наетите лица на дъщерното предприятие необходимите инструменти на собствения капитал; и

б)             дъщерно предприятие предоставя на своите наети лица права върху инструменти на собствения капитал на своето предприятието-майка: дъщерното предприятие има задължение да осигури на наетите лица необходимите инструменти на собствения капитал:

4                       Настоящото Разяснение разглежда по какъв начин споразуменията за плащане на базата на акции, изложени в параграф 3, следва да се отчитат във финансовите отчети на дъщерното предприятие, което получава услуги от наетите лица

5                       Може да съществува споразумение между предприятие-майка и негово дъщерно предприятие, изискващо дъщерното предприятие да заплати на предприятието-майка за предоставянето на инструментите на собствения капитал на наетите лица. Настоящото Разяснение не разглежда как да се отчита подобно споразумение за плащане в рамките на групата

6                       Макар настоящото Разяснение да обхваща операции с наети лица, то също така важи и за сходни сделки за плащане на базата на акции с доставчици на стоки или услуги, различни от наетите лица

 

Консенсус

Споразумения за плащане на базата на акции, при които се използуват капиталови инструменти на самото предприятие (параграф 1)

7               Сделки с плащане на базата на акции, при които предприятието получава услуги като възнаграждение за свои инструменти на собствения капитал се отчитат като уредени чрез издаване на инструменти на собствения капитал. Това е валидно, независимо дали предприятието избира или от него се изисква да закупи тези инструменти на собствения капитал от трето лице, за да удовлетвори задълженията си към наетите лица, съгласно споразумението за плащане на базата на акции. Гореизложеното е също така валидно независимо от това дали:

(а)            правата на наетите лица върху инструментите на собствения капитал на предприятието са предоставени от самото предприятие или от негов акционер/акционери; или

(б)           споразумението за плащане на базата на акции е уредено от самото предприятие или от негов акционер/акционери.

Споразумения за плащане на базата на акции, при които се използуват инструменти на собствения капитал на предприятието-майка

Предприятие-майка предоставя права върху свои инструменти на собствения капитал на наети лица на свое дъщерно предприятие (параграф 3 (а))

8                       При условие, че споразумението за плащане на базата на акции е отчетено в консолидираните финансови отчети на предприятието-майка като уредено чрез издаване на инструменти на собствения капитал, дъщерното предприятие оценява услугите, получени от своите наети лица, в съответствие с изискванията, приложими към сделки с плащане на базата на акции, уредени чрез издаване на инструменти на собствения капитал, със съответното увеличение, признато в собствения капитал като вноска от страна на предприятието-майка

9                       Предприятие-майка може да предостави права върху свои капиталови инструменти на наетите лица на дъщерните си предприятия, под условие достигане на определен непрекъснат трудов стаж в рамките на групата. В течение на определения период на придобиване, наето лице от едно дъщерно предприятие може да смени работното си място и да се премести в друго дъщерно предприятие, без при това да бъдат засегнати правата на наетото лице върху капиталовите инструменти на предприятието-майка съгласно условията на първоначалното споразумение за плащане на базата на акции. Всяко от дъщерните предприятия оценява услугите, получени от въпросното наето лице, чрез рефериране към справедливата стойност на капиталовите инструменти към датата, когато тези права първоначално са предоставени от предприятието-майка съгласно дефиницията в Приложение А на МСФО 2 и частта от периода на придобиване, в течение на която наетото лице е работило за всяко от дъщерните предприятия.

10            Такова наето лице, след като премести работното си място в рамките на групата, може да не успее да изпълни дадено условие за придобиване, което не е пазарно условие, съгласно дефиницията в Приложение А на МСФО 2: наетото лице например напуска групата преди да достигне определения трудов стаж. В този случай, всяко от дъщерните предприятия коригира сумата, която преди това е била призната по отношение получените от наетото лице услуги, в съответствие с принципите на МСФО 2 параграф 19. Оттук следва, че ако правата върху инструменти на собствения капитал, предоставени от предприятието-майка, не бъдат придобити поради неуспеха на дадено наето лице да отговори на дадено условие за придобиване, което не е пазарно условие, във финансовите отчети на нито едно дъщерно предприятие не се признава никаква сума на кумулативна база за услугите, получени от това наето лице.

Дъщерно предприятие предоставя на своите наети лица права върху инструменти на собствения капитал на предприятието-майка (параграф 3 (б))

11            Дъщерното предприятие отчита операцията с наетите си лица като уредена в парични средства. Това изискване се прилага независимо от това по какъв начин дъщерното предприятие се сдобива с инструменти на собствения капитал, за да изпълни задълженията си към наетите си лица.

 

Дата на влизане в сила

12             Предприятието прилага настоящото Разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 март 2007

г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага Разяснението за период, започващ преди 1 март 2007 г, то оповестява този факт.

 

Преходни разпоредби

13             Предприятието прилага настоящото Разяснение с обратна сила в съответствие с МСС 8, като се вземат под внимание преходните разпоредби на МСФО 2.

 

ПКР Разяснение 7

Въвеждане на Еврото

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 10 Събития след датата на баланса (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове (както е преработен през 2003 г.)

 

Въпрос

1                     С въвеждането на Икономическия и валутен съюз (ИВС) от 1 януари 1999 г., еврото става официална валута и обменните курсове между еврото и участващите национални валути се фиксират неотменимо, т. е. рискът от последващи курсови разлики, свързани с тези валути, се елиминира от тази дата.

2                     Въпросът е как се прилага МСС 21 при преминаването от националните валути на държавите, членки на Европейския съюз, към еврото („преминаването към еврото“).

 

Консенсус

3                     Изискванията на МСС 21 относно превалутирането на сделките в чуждестранна валута и финансовите отчети за чуждестранна дейност трябва де се прилагат стриктно при преминаването към еврото. Същата обосновка се прилага и за фиксирането на обменните курсове, когато страните се присъединяват към ИВС на по-късен етап.

4                     В частност това означава, че:

(а)        паричните активи и пасиви в чуждестранна валута, които са възникнали в резултат на сделки, трябва да продължат да се превалутират във функционална валута по заключителния курс. Възникналите в резултат на това курсови разлики трябва да се признават като приход или разход в момента на възникването, освен ако предприятието трябва да продължи да прилага настоящата си счетоводна политика за печалбите или загубите от обмяна на валута, свързани с хеджирането на валутния риск от планирана сделка;

(б)       кумулативните курсови разлики, свързани с превръщането на финансовите отчети за чуждестранни дейности трябва да продължат да се класифицират като собствен капитал и да се признават като приход или разход само при освобождаване от нетната инвестиция в чуждестранната дейност; и

(в)           курсовите разлики в резултат на превръщането на задълженията, деноминирани в националните валути на участващите страни, не трябва да се включват в балансовата стойност на свързаните с тях активи.

Дата на консенсус:

Октомври 1997 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото разяснение влиза в сила на 1 юни 1998 г. Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие с МСС 8.

 

 

ПКР Разяснение 10

Държавна Помощ – без Специална Връзка с Оперативната Дейност

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ

 

Въпрос

1              В някои страни държавната помощ за предприятията може да е насочена към насърчаване или дългосрочно подпомагане на стопанската дейност в определени региони или промишлени отрасли. Условията за получаване на такава помощ може да не са конкретно свързани с оперативната дейност на предприятието. Примери за такава помощ са прехвърлянията на средства от правителствата на предприятия, които:

а)             осъществяват дейност в определен отрасъл;

б)             продължават да осъществяват дейност в наскоро приватизирани отрасли; или

в)             започват и продължават да осъществяват дейност в неразвити райони.

2              Въпросът е дали тази правителствена помощ е „безвъзмездни средства, предоставени от държавата“, което е в обхвата на МСС 20 и следователно трябва да се отчита според предписанията на този Стандарт.

 

Консенсус

3              Правителствената помощ за предприятията отговаря на определението за безвъзмездни средства, предоставени от държавата, в МСС 20, дори да не съществуват условия, конкретно свързани с оперативната дейност на предприятието, освен изискването предприятието да осъществява дейност в определени региони или промишлени отрасли. Поради това тези средства не се отнасят пряко към собствения капитал.

 

Дата на консенсус

Януари 1998 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 1 август 1998 г. Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8.

 

ПКР Разяснение 12

Консолидация – Предприятия със Специално Предназначение

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 19 Доходи на наети лица
•                       МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети
•                       МСС 32 Финансови инструменти: представяне
•                       МСФО 2 Плащане на базата на акции

 

Въпрос

1                     Дадено предприятие може да бъде създадено за осъществяването на съвсем тясна и определена цел (например за осъществяване на лизинг, научноизследователска дейност или секюритизация на финансови активи). Такова предприятие със специално предназначение (ПСП) може да бъде под формата на корпорация, тръст, събирателно дружество или некорпоративно предприятие. Предприятията със специално предназначение често се създават с правни споразумения, които налагат стриктни и понякога постоянни ограничения върху правомощията за взимане на решения на управителния съвет, синдика или ръководството по отношение на дейността на предприятието със специално предназначение. Тези разпоредби често посочват, че политиката по отношение на продължаващата дейност на предприятието със специално предназначение не може да бъде променяна, освен от неговия основател или спонсор (т. е. предприятието действа на т.нар. „автопилот“).

2                     Спонсорът (или предприятието, от чието име е създадено предприятието със специално предназначение) често прехвърля активи на предприятието със специално предназначение, получава правото да използва активи, държани от предприятието със специално предназначение, или извършва услуги за предприятието със специално предназначение, докато други страни („осигуряващи капитала“) могат да осигурят финансирането на предприятието със специално предназначение. Предприятие, което поема ангажимент за сделки с предприятие със специално предназначение (често това е основателят или спонсорът), може по същество да контролира предприятието със специално предназначение.

3                     Дяловете на бенефициент в предприятието със специално предназначение могат например да прие мат формата на дългов инструмент, капиталов инструмент, право на участие, остатъчна лихва или лизинг. Някои дялове на бенефициент могат само да гарантират на притежателя постоянна или определена норма на възвръщаемост, докато други дават на притежателя права или достъп до други бъдещи икономически ползи от дейността на предприятието със специално предназначение. В повечето случаи основателят или спонсорът (или предприятието, от чието име е създадено предприятието със специално предназначение) запазва значителни дялове на бенефициент в дейността на предприятието със специално предназначение, въпреки че може да притежава малка или никаква част от капитала от предприятието със специално предназначение.

4                     МСС 27 изисква консолидация на предприятията, които се контролират от предприятието, което изготвя отчета. Въпреки това Стандартът не предоставя изрични насоки за консолидацията на предприятията със специално предназначение.

5                     Въпросът е при какви обстоятелства едно предприятие трябва да консолидира предприятието със специално предназначение.

6                     Настоящото Разяснение не се прилага за планове за доходи след напускане или други планове за дългосрочни доходи на наети лица, за които се прилага МСС 19.

7                     Прехвърлянето на активи от дадено предприятие в предприятие със специално предназначение може да отговаря на условията за продажба от страна на това предприятие. Дори ако прехвърлянето отговаря на условието за продажба, разпоредбите на МСС 27 и настоящото Разяснение могат да означават, че предприятието трябва да консолидира предприятието със специално предназначение. Настоящото Разяснение не се отнася за обстоятелствата, при които третирането като продажба трябва да се прилага за предприятието или елиминирането на последиците от такава продажба при консолидация.

 

Консенсус

8                     Предприятието със специално предназначение се консолидира, когато същността на отношението между предприятието и предприятието със специално предназначение показва, че предприятието със специално предназначение се контролира от предприятието.

9                     В контекста на предприятието със специално предназначение контролът може да възникне чрез пред определеността на дейностите на предприятието със специално предназначение (действащо на „автопилот“) или по друг начин. В МСС 27.13 са посочени някои обстоятелства, които водят до контрол дори в случаите, при които предприятието притежава половината или по-малко от половината права на глас в друго предприятие. По подобен начин, контрол може да съществува в случаи, при които дадено предприятие притежава малка или никаква част от капитала в предприятието със специално предназначение. Приложението на понятието „контрол“ изисква във всеки един случай да се преценяват всички свързани с това фактори.

10                  В допълнение към ситуациите, описани в МСС 27.13, следните обстоятелства например могат да покажат отношение, при което дадено предприятие контролира предприятие със специално предназначение и следователно трябва да консолидира предприятието със специално предназначение (допълнителни насоки са предоставени в Приложението към настоящото Разяснение):

а)             по същество, дейностите на предприятието със специално предназначение се осъществяват от името на предприятието в съответствие с неговите специфични търговски нужди, така че предприятието да извлича ползи от дейността на предприятието със специално предназначение;

б)             по същество, предприятието има правомощията за вземане на решение за получаване на по-голяма част от ползите в резултат от дейностите на предприятието със специално предназначение или предприятието е предоставило тези правомощия за вземане на решения посредством установяването на механизъм „автопилот“;

в)             по същество, предприятието има право да получи по-голяма част от ползите от предприятието със специално предназначение и поради това може да бъде изложено на рискове, които са характерни за дейността на предприятието със специално предназначение; или

г)             по същество, предприятието поема по-голяма част от остатъчните рискове или рисковете по собствеността, свързани с предприятието със специално предназначение или неговите активи, за да извлече ползи от неговите дейности.

11            [заличен]

 

Дата на консенсус

Юни 1998 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящият Стандарт влиза в сила за годишните финансови периоди, започващи на или след 1 юли 1999 г. По-ранното прилагане на Стандарта се насърчава. Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8.

Предприятието прилага измененията в параграф 6 за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Ако предприятието приложи МСФО 2 за по-ранен период, тези изменения трябва да се приложат за този по-ранен период.

 

ПКР Разяснение 13

Съвместно Контролирани Предприятия Непарични Вноски от Контролиращите Съдружници

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 16 Имоти, машини и съоръжения
•                       МСС 18 Приходи
•                       МСС 31 Дялове в съвместни предприятия

 

Въпрос

1                     МСС 31.48 се отнася за вноските и продажбите между контролиращия съдружник и съвместното предприятие, както следва: „когато даден контролиращ съдружник внесе или продаде активи на съвместно предприятие, признаването на каквато и да е част от печалбата или загубата в резултат на сделката отразява същността на сделката.“ В допълнение, МСС 31.24 гласи, че „съвместно контролирано предприятие представлява съвместно предприятие, което е свързано със създаването на корпорация, съдружие или друго предприятие, в което всеки от контролиращите съдружници има участие“. Не съществуват конкретни насоки относно признаването на печалби или загуби, които произтичат от вноски от непарични активи в съвместно контролирани предприятия („СКП“).

2                     Вноските в съвместно контролирани предприятия представляват прехвърлянията на активи от контролиращите съдружници срещу дял в собствения капитал на предприятието. Тези вноски могат да са под различна форма. Вноските могат да бъдат направени едновременно от контролиращите съдружници при създаването на съвместно контролираното предприятие или впоследствие. Възнаграждението, получено от контролиращия съдружник срещу вложените активи в съвместно контролираното предприятие, може да включва парични средства или друго възнаграждение, което не зависи от бъдещите парични потоци на съвместно контролираното предприятие („допълнително възнаграждение“).

3                     Въпросите са следните:

а)             кога съответната част от печалбите или загубите в резултат на вноска от непарични активи в съвместно контролираното предприятие срещу дял в собствения капитал на съвместно контролираното предприятие трябва да се признае от контролиращия съдружник в отчета за доходите;

б)             как трябва да се отчита допълнителното възнаграждение от контролиращия съдружник; и

в)             как трябва да се представи нереализираната печалба или загуба в консолидираните финансови отчети на контролиращия съдружник.

4              Настоящото Разяснение третира отчитането от контролиращ съдружник на непаричните вноски в съвместно контролирано предприятие срещу дял в собствения капитал на съвместно контролираното предприятие, които се отчитат по метода на собствения капитал или чрез пропорционална консолидация.

 

Консенсус

5              При прилагането на МСС 31.48 за непарични вноски в съвместно контролирано предприятие срещу дял в собствения капитал на съвместно контролираното предприятие, контролиращият съдружник признава като печалба или загуба за периода частта от печалбата или загубата, която може да се отнесе към дяловете на другите контролиращи съдружници, с изключение на случаите, когато:

а)             значителните рискове и ползи от собствеността на внесения(те) непаричен(ни) актив(и) не са прехвърлени на съвместно контролираното предприятие; или

б)             печалбата или загубата от непаричните вноски не може да бъде надеждно оценена; или

в)             сделката за вноската няма търговска същност, съгласно описанието на този термин в МСС 16.

Ако се прилагат изключенията, описани в точки (а), (б) или (в), печалбата или загубата се счита за нереализирана и поради това не се признава като печалба или загуба, освен ако също се прилага параграф 6.

6                     Ако в допълнение към получаването на дял в собствения капитал на съвместно контролираното предприятие, контролиращият съдружник получи парични или непарични активи, съответната част от печалбата или загубата по сделката се признава от контролиращия съдружник като печалба или загуба.

7                     Нереализираните печалби или загуби от непаричните активи, внесени в съвместно контролираното предприятие, се отписват срещу основните активи по метода на пропорционалната консолидация или срещу инвестицията по метода на собствения капитал. Такива нереализирани печалби или загуби не се представят като отсрочени печалби или загуби в консолидирания баланс на контролиращия съдружник.

8 – 13      [Не се прилагат за основното Разяснение]

 

Дата на консенсус

Юни 1998 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила за годишните финансови периоди, започващи на или след 1 януари 1999 г. Поранното прилагане на Стандарта се насърчава. Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8.

14                 Промените в счетоводното отчитане на сделките с непарични вноски, посочени в параграф 5, се прилагат без обратна сила за бъдещите вноски.

15                 Предприятието прилага измененията в настоящото Разяснение, направени от МСС 16, за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Ако предприятието прилага настоящия Стандарт за по-ранни периоди, то прилага и настоящите изменения за този по-ранен период.

 

ПКР Разяснение 15

Оперативен Лизинг – Стимули

 

Препратки

•                       МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 17 Лизинг (както е преработен през 2003 г.)

 

Въпрос

1                     При договарянето на нов или подновен оперативен лизинг лизингодателят може да предостави на лизингополучателя стимули за сключването на договора. Примери за такива стимули са предварителното плащане в брой на лизингополучателя, възстановяване или поемане от страна на лизингодателя на разходите на лизингополучателя (като разходи по преместване, подобренията на наетото имущество и разходите, свързани с вече съществуващо задължение на лизингополучателя). Друга възможност е да бъде уговорено първоначалните периоди на лизинговия срок да бъдат освободени от наем или да се намали размерът на наема.

2                     Въпросът е как стимулите при оперативен лизинг да се признават във финансовите отчети на лизингополучателя и лизингодателя.

 

Консенсус

3                     Всички стимули при договарянето на нов или подновен оперативен лизинг трябва да се признават като неделима част от нетното възнаграждение, договорено за използването на лизинговия актив, независимо от същността или формата на стимула или разпределението на плащанията във времето.

4                     Лизингодателят трябва да признае общата сума на разходите за стимули като намаление на дохода от наем през срока на лизинга на линейна база, освен ако друга системна база не е представителна за разпределението във времето, през което ползата от лизинговия актив намалява.

5                     Лизингополучателят трябва да признае общата полза от стимулите като намаление на разходите за наем през срока на лизинга на линейна база, освен ако друга системна база не представя разпределението във времето на ползите за лизингополучателя от използването на лизинговия актив.

6                     Разходите, понесени от лизингополучателя, включително разходите, свързани със съществувал по-рано лизинг (например разходите по прекратяването, подобренията или преместването на наетото имущество), трябва да се отчетат от лизингополучателя според предписанията на стандартите, приложими към тези разходи, включително разходите, които ефективно са възстановени чрез споразумението за стимула.

 

Дата на консенсус

Юни 1998 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение е валидно за лизингови срокове, започващи на или след 1 януари 1999 г.

 

ПКР Разяснение 21

Данъци Върху Дохода – Възстановяване на Преоценените Неамортизуеми Активи

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 12 Данъци върху дохода
•                       МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 40 Инвестиционни имоти (както е преработен през 2003 г.)

 

Въпрос

1                     Според предписанията на МСС 12.51 оценяването на пасивите и активите по отсрочени данъци отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква, към датата на баланса, да възстанови или уреди балансовата сума на активите и пасивите, които пораждат временни разлики.

2                     МСС 12.20 пояснява, че преоценката на актив невинаги влияе върху облагаемата печалба (загуба) за периода на преоценката или промяната и в резултат на преоценката данъчната основа на актива може да не се преизчислява. Ако бъдещото възстановяване на балансовата сума е облагаемо, всяка разлика между балансовата сума на преоценения актив и неговата данъчната основа е временна разлика и поражда пасив или актив по отсрочени данъци.

3                     Въпросът е, как да се интерпретира терминът „възстановяване“ във връзка с актив, за който не се начислява амортизация (неамортизуем актив) и се преоценява според предписанията на параграф 31 от МСС 16.

4                     Настоящото Разяснение също се прилага и за инвестиционни имоти, които се отчитат по преоценена стойност според предписанията на МСС 40.33, но биха се счели за неамортизуеми, ако се прилагаше МСС 16.

 

Консенсус

5              Активът или пасивът по отсрочени данъци, който възниква при преоценката на неамортизуем актив според

предписанията на МСС 16.31, се оценява на базата на данъчните последици, които биха произтекли от възстановяването на балансовата сума на този актив посредством продажба, независимо от базата за оценка на балансовата сума на този актив. Съответно, ако данъчното законодателство определя данъчна ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от продажбата на даден актив, която се различава от данъчната ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от използването на актива, се прилага първата от тези две ставки при оценката на пасив или актив по отсрочени данъци във връзка с неамортизуем актив.

 

Дата на консенсус

Август 1999 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 15 юли 2000 г. Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие с МСС 8.

 

ПКР Разяснение 25

Данъци Върху Дохода – Промени в Данъчния Статус на Едно Предприятие или Неговите Акционери

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 12 Данъци върху дохода

 

Въпрос

1              Промяната в данъчния статус на едно предприятие или неговите акционери може да има последици за предприятието посредством увеличение или намаление на неговите данъчни пасиви или активи. Например това може да настъпи при публичното предлагане на капиталови инструменти на предприятието или при преструктуриране на капитала на предприятието. Това също може да настъпи и при преместването на контролиращ акционер в друга страна. В резултат на такова събитие предприятието може да бъде облагано с данък по различен начин. Например то може да получи или загуби данъчни стимули или да подлежи на различна данъчна ставка в бъдеще.

2              Промяната в данъчния статус на едно предприятие или неговите акционери може да има незабавен ефект върху неговите текущи данъчни пасиви или активи. Промяната може също да увеличи или намали пасивите и активите по отсрочени данъци, които са признати от предприятието, в зависимост от ефекта, който промяната в данъчния статус има върху данъчните последици, които ще настъпят след възстановяването или уреждането на балансовата сума на активите и пасивите на предприятието.

3              Въпросът е как предприятието трябва да отчита данъчните последици от промяна в неговия данъчен статус или в данъчния статус на неговите акционери

 

Консенсус

4              Промяната в данъчния статус на едно предприятие или неговите акционери не поражда увеличения или намаления на сумите, признати директно в капитала. Текущите и отсрочените данъчни последици от промяна в данъчния статус трябва да се включат в печалбата или загубата за периода, освен ако тези последици се отнасят до сделки и събития, които водят до директно кредитиране или дебитиране на признатата сума от капитала през същия или през друг период от време. Тези данъчни последици, свързани с промени в признатата сума на капитала, през същия или през друг период (които не са включени в печалбата или загубата), трябва да се дебитират или кредитират директно в капитала.

 

Дата на консенсус

Aвгуст 1999 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 15 юли 2000 г. Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие с на МСС 8.

 

ПКР Разяснение 27

Оценяване Съдържанието на Операции, Включващи Правната Форма на Лизинг

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 11 Договори за строителство
•                       МСС 17 Лизинг (като е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 18 Приходи
•                       МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи
•                       МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСФО 4 Застрахователни договори

 

Въпрос

1                     Едно предприятие може да осъществи операция или поредица от структурирани операции (споразумение) с несвързано лице или лица (инвеститор), включващи правната форма на лизинг. Например едно предприятие може да даде под наем активи на инвеститор и да наеме обратно същите активи или обратното, да продаде законно активи и да наеме същите активи обратно. Формата на всяко споразумение и неговите условия може да се различават значително. В примера за лизинг и обратен лизинг целта на споразумението може да бъде инвеститорът да получи изгода от данъчно облагане, която се споделя с предприятието под формата на такса, а не да се прехвърли правото за използване на актива.

2                     Когато споразумението с инвеститор включва правната форма на лизинг, въпросите са следните:

(а)           как да се определи дали поредицата от операции са свързани и трябва да се отчитат като една операция;

(б)           дали споразумението отговаря на дефиницията за лизинг според предписанията на МСС 17; и ако не отговаря:

(i)            дали отделната инвестиционна сметка и задълженията за лизингови плащания, които биха могли да съществуват, представляват активи и пасиви на предприятието (например вж. примера, описан в параграф 2 А а) от Приложение А);

(ii)           как предприятието трябва да отчита другите задължения, които възникват в резултат на споразумението; и

(iii)          как предприятието трябва да отчита такса, която е възможно да получи от инвеститор.

Консенсус

3                     Дадена поредица от операции, включващи правната форма на лизинг, са свързани и се отчитат като една операция, когато общият икономически ефект не може да се установи, без да се отчете цялата поредица от операции като цяло. Такъв е случаят например, когато поредицата от операции са тясно взаимно свързани, договорени са като една операция и се изпълняват едновременно или в една непрекъсната последователност. (Приложение А илюстрира прилагането на настоящото Разяснение.)

4                     Отчитането отразява съдържанието на споразумението. Всички аспекти и презумпции на споразумението се оценят, за да се определи неговото съдържание, като се отдава по-голяма тежест на аспектите и презумпциите, които имат икономически ефект.

5                     МСС 17 се прилага, когато съдържанието на споразумението включва прехвърлянето на правото да се използва актив за договорен срок. Индикаторите, които индивидуално показват, че споразумението може по същество да не включва лизинг според предписанията на МСС 17 (Приложение Б илюстрира прилагането на настоящото Разяснение) включват

(а)            дадено предприятие запазва всички рискове, свързани със собствеността на основен актив, и ползва същите права за неговото използване, както преди споразумението;

(б)           основната причина за споразумението е да се постигне определен данъчен резултат, а не да се прехвърли правото за използване на даден актив; и

(в)           включва се опция при условия, които правят нейното използване почти сигурно (например пут опция, която може да се упражни при цена, достатъчно по-висока от очакваната справедлива стойност, когато стане упражнима).

6              Дефинициите и насоките в параграфи 49-64 от Общите положения се прилагат при определянето дали, по същество, отделната инвестиционна сметка и задълженията по лизинговите плащания представляват активи и пасиви на предприятието. Индикаторите, които колективно показват, че по същество, отделната инвестиционна сметка и задълженията по лизинговите плащания не отговарят на дефинициите за актив и пасив и не се признават от предприятието, включват:

(а)            предприятието не е в състояние да контролира инвестиционната сметка, при реализиране на собствените си цели и не е задължено да плаща лизинговите плащания. Това се случва, например, когато предплатена сума се прехвърли в отделна инвестиционна сметка за защита на инвеститора и може да се използва само за плащане към инвеститора. Инвеститорът се съгласява задълженията по лизинговите плащания да бъдат платени от средствата в инвестиционната сметка и предприятието не може да откаже плащанията към инвеститора от инвестиционната сметка;

(б)           предприятието има малко вероятен риск за възстановяване на цялата сума на получената от инвеститор такса и евентуално за плащане на допълнителна сума или, когато не е получена такса, само малко вероятен риск за плащане на сума по други задължения (например гаранция). Само малко вероятен риск за плащане съществува например, когато условията на споразумението изискват предплатена сума да се инвестира в безрискови активи, които се очаква да генерират достатъчни парични потоци, за да удовлетворят задълженията за лизингови плащания; и

(в)           с изключение на първоначалните парични потоци при сключването на споразумението, единствените парични потоци, които се очакват по споразумението са лизинговите плащания, които се погасяват единствено от средства, изтеглени от отделната инвестиционна сметка, открита с първоначалните парични потоци.

7              Другите задължения по дадено споразумение, включително предоставените га­ранции и понесените задължения при преждевременно прекратяване, се отчитат според предписанията на МСС 37, МСС 39 или МСФО 4 в зависимост от условията.

8              Критериите в параграф 20 от МСС 18 се прилагат за фактите и обстоятелствата на всяко споразумение при определянето на това, кога да се признава като доход таксата, която предприятието може да получи. Трябва да се разгледат такива фактори, като това дали съществува продължаващо участие под формата на значителни бъдещи задължения за изпълнение, необходими за получаването на таксата, дали съществуват неразпределени рискове, условията на всички гаранционни споразумения и рискът за изплащане на таксата. Индикаторите, които индивидуално показват, че признаването на цялата такса като доход при нейното получаване, ако е получена в началото на споразумението, е неуместно, включват:

(а)            задълженията за изпълнение или въздържане от изпълнение на определени значими дейности представляват условия за получаване на таксата и поради това изпълнението на правно обвързващо споразумение не е най-значимото действие, което се изисква от споразумението;

(б)           наложени са ограничения върху използването на основния актив, които на практика имат ефект, който ограничава и значително променя способността на предприятието да използва (например да изразходва, продава или залага като обезпечение) актива;

(в)           възможността за възстановяване на каквато и да е сума от таксата и вероятно за заплащане на допълнителна сума не е малко вероятна. Това се случва например, когато:

(i)            основният актив не е специализиран актив, който е необходим на предприятието за осъществяването на стопанската му дейност, и има вероятност предприятието да плати сумата за преждевременно прекратяване на споразумението; или

(ii)           от предприятието се изисква според условията на споразумението или предприятието има известна или пълна свобода да инвестира предплатената сума в активи, които носят повече от незначителен риск (например валутен риск, риск, свързан с лихвения процент, или кредитен риск). При тези обстоятелства, рискът за стойността на инвестицията, тъй като не е достатъчен, за да удовлетвори задълженията по лизинговото плащане, не е малко вероятен и поради това има вероятност предприятието да трябва да плати някаква сума.

9              Таксата се представя в отчета за доходите, на базата на икономическото си съдържание и същност.

 

Оповестяване

10            Всички аспекти на дадено споразумение, което по същество не включва лизинг според предписанията на МСС 17, трябва да бъдат взети под внимание при определянето на подходящите оповестявания, които са необходими за разбирането на споразумението и приетото счетоводно третиране. Предприятието оповестява следната информация през всеки период, през който съществува споразумение:

(а)            описание на споразумението, което включва:

(i)            основния актив и всички ограничения върху неговото използване

(ii)           срока и други значими условия на споразумението;

(iii)          операциите, които са взаимно свързани, включително всички опции; и

(б)           счетоводното третиране, което се прилага за която и да е получена такса, сумата, която е призната като доход за периода, и статията от отчета за доходите, в която тя се включва.

11            Оповестяванията, които се изискват според предписанията на параграф 10 от настоящото Разяснение, се правят поотделно за всяко споразумение или общо за всеки клас от споразумения. Класът представлява група от споразумения с основни активи със сходна естество (например електроцентрала).

 

 

Дата на консенсус

Февруари 2000 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 31 декември 2001 г. Промените в счетоводната политика се отчитат според предписанията на МСС 8.

 

ПКР Разяснение 29

Оповестяване – Споразумения за Концесионна Услуга

 

Препратки

•                       МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 17 Лизинг (като е преработен през 2003 г.)
•                       МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи
•                       МСС 38 Нематериални активи (както е преработен през 2004 г.)

 

Въпрос

1                     Дадено предприятие (концесионен оператор) може да сключи споразумение с друго предприятие (концесионен доставчик) за предоставянето на услуги, които дават публичен достъп до значими икономически и обществени съоръжения. Концесионният доставчик може да бъде предприятие от държавния или частния сектор, включително и държавен орган. Примерите за споразумения за концесионна услуга включват съоръжения за обработка/пречистване и доставяне на вода, автомагистрали, паркинги, тунели, мостове, аерогари и далекосъобщителни мрежи. Примерите за споразумения, които не представляват споразумения за концесионна услуга, включват предоставяне от дадено предприятие на външен изпълнител на дейността по вътрешните си услуги (например ресторант за персонала, поддържане на сградата и дейностите, свързани със счетоводството или информационните технологии)

2                     Споразумението за концесионна услуга обикновено включва прехвърлянето от концесионния доставчик на концесионния оператор за периода на концесията на:

(а)            правото да предоставя услуги, които осигуряват публичен достъп до значими икономически и обществени съоръжения; и

(б)           в някои случаи правото да използва определени материални, нематериални или финансови активи;

в замяна на което концесионният оператор се задължава:

(в)           да предоставя услугите при определени условия по време на концесионния период;и

(г)            когато е приложимо, да върне в края на концесионния период правата, които е получил в началото на концесионния период и/или е придобил по време на концесионния период.

3                     Обща характеристика на всички споразумения за концесионна услуга е, че концесионният оператор едновременно получава право и поема задължение да предостави обществени услуги.

4                     Въпросът е каква информация трябва да се оповестява в приложенията към финансовите отчети на концесионния оператор и концесионния доставчик.

5                     Определени аспекти и оповестявания, свързани с някои споразумения за предоставяне на концесионна услуга, вече са разгледани в съществуващи Международни счетоводни стандарти (например МСС 16 се прилага за придобиването на имоти, машини и съоръжения, МСС 17 се прилага за лизинг на активи, и МСС 38 се прилага за придобиването на нематериални активи). Въпреки това, споразумението за концесионна услуга може да включва подлежащи на изпълнение договори, които не са разгледани в Международните счетоводни стандарти, освен ако договорите са обременяващи, в който случай се прилага МСС 37. Поради тази причина настоящото Разяснение се отнася за допълнителните оповестявания на споразуменията

 

Консенсус

6              Всички аспекти на споразумението за концесионна услуга се вземат под внимание при определянето на подходящите оповестявания в приложенията. През всеки период концесионният оператор и концесионният доставчик оповестяват следното

(a)            описание на споразумението;

(б)           значими условия на споразумението, които могат да повлияят на сумата, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци (например периода на концесията, датите на преоценяването и базата, на която се определя преоценяването и предоговарянето);

(в)           същността и степента (например количеството, срока или сумата, както е уместно) на:

(i)           правата за използване на определени активи;

(ii)           задълженията за предоставяне на услуги или правата за очакване на предоставяне на услуги;

(iii)          задълженията за придобиване или изграждане на имоти, машини и съоръжения;

(iv)          задълженията за предоставяне или правата за получаване на определени активи в края на концесионния период;

(v)           възможностите за подновяване и прекратяване; и

(vi)          други права и задължения (например за основен ремонт); и

(г)            промени в споразумението, възникнали през периода. Оповестяванията, които се изискват в съответствие с параграф 6 от настоящото Разяснение, се правят поотделно за всяко споразумение за концесионна услуга или обобщено за всеки клас споразумения за концесионна услуга. Класът представлява група от споразумения за концесионна услуга, които включват услуги с подобен характер (например услуги за събиране на магистрални такси, далекосъобщения и обработка на вода).

 

Дата на консенсус

Май 2001 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 31 декември 2001 г

 

ПКР Разяснение 31

Приход – Бартерни Сделки, Включващи Рекламни Услуги

 

Препратки

•                       МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
•                       МСС 18 Приходи

 

Въпрос

1          Дадено предприятие (продавач) може да сключи бартерна сделка за предоставяне на рекламни услуги срещу получаване на рекламни услуги от своя клиент (клиент). Рекламата може да бъде изложена в интернет или на плакат, излъчена по телевизията или радиото, публикувана в списания или вестници, или представена чрез друга медия.

2              В някои случаи между предприятията няма размяна на парични средства или други възнаграждения. В други случаи се разменят също равни или приблизително равни парични суми, или други възнаграждения.

3              Продавач, който предоставя рекламни услуги в процеса на обичайната си дейност, признава прихода от бартерна сделка, включваща реклама, според изискванията на МСС 18, когато, наред с останалите критерии, разменените услуги не са сходни (МСС 18.12) и сумата на прихода може да бъде надеждно оценена (МСС 18.20 (а)). Настоящото Разяснение се прилага само за размяната на рекламни услуги, които не са сходни. Раз­мяната на сходни рекламни услуги не представлява сделка, която създава приход съгласно МСС 18.

4              Въпросът е при какви обстоятелства продавачът може надеждно да оцени прихода по справедливата стойност на получените или предоставените рекламни услуги при бартерна сделка

 

Консенсус

5              Приходът от бартерна сделка, включваща реклама, не може да бъде надеждно оценен по справедливата стойност на получените рекламни услуги. Въпреки това продавачът може да оцени надеждно прихода по справедливата стойност на рекламните услуги, които той предоставя при бартерна сделка, като се позовава само на небартерни сделки, които

(а)            включват реклама, сходна с рекламата при бартерната сделка;

(б)           са често срещани;

(в)           представляват преобладаващ брой от сделките и по-голяма част от сумата, когато са сравнени с всички сделки по предоставяне на реклама, подобна на рекламата при бартерната сделка;включват парично и/или друг вид възнаграждение (например търгуеми ценни книжа, непарични активи и

(г)            други услуги), чиято справедлива стойност може да бъде надеждно оценена; и

(д)           не включват същия контрагент като при бартерната сделка

 

Дата на консенсус

Май 2001 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 31 декември 2001 г. Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие на МСС 8.

 

ПКР Разяснение 32

Нематериални Активи – Разходи за Интернет Страници

 

Препратки

•                      МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2003 г.)
•                      МСС 2 Материални запаси (като е преработен през 2003 г.)
•                      МСС 11 Договори за строителство
•                      МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
•                      МСС 17 Лизинг (като е преработен през 2003 г.)
•                      МСС 36 Обезценка на активи (както е преработен през 2004 г.)
•                      МСС 38 Нематериални активи (както е преработен през 2004 г.)
•                      МСФО 3 Бизнес комбинации

 

Въпрос

1          Дадено предприятие може да има вътрешни разходи по създаването и функционирането на собствена интернет страница за вътрешен или външен достъп. Интернет страница, която е създадена за външен достъп, може да се използва за различни цели като промоция и реклама на собствените продукти и услуги на предприятието, предоставяне на електронни услуги и продажбата на продукти и услуги. Интернет страницата, която е създадена за вътрешен достъп, може да се използва за съхранение на политиката на компанията и подробна информация за клиентите, както и за търсене на съответната информация.

Етапите по създаването на интернет страница могат да бъдат описани, както следва:

(а)            планирането включва изследване на изпълнимостта, определяне на целите и особеностите, оценка на алтернативите и избор на приоритетите.

(б)           създаване на програма и инфраструктура – включва получаване на име на домейн, закупуване и създаване на хардуер и операционен софтуер, инсталиране на създадените програми и стрес тест.

(в)           създаване на графичния дизайн – включва създаването на оформлението на интернет страниците.

(г)            създаване на съдържанието – включва създаването, закупуването, подготовката и публикуването на информация, текстуална или графична, на интернет страницата преди края на създаването на интернет страницата. Тази информация може да се съхранява в отделна база от данни, която е интегрирана в (или е достъпна от ) интернет страницата, или да се кодира директно в интернет страниците.

2              След като приключи създаването на интернет страницата, започва работният етап.По време на този етап предприятието поддържа и подобрява програмите, инфраструктурата, графичния дизайн и съдържанието на интернет страницата.

3              При отчитането на вътрешните разходи по създаването и функционирането на собствена интернет страница за вътрешен и външен достъп въпросите са следните:

(а)            дали интернет страницата е вътрешно създаден нематериален актив, който попада под изискванията на МСС 38; и

(б)           подходящото счетоводно третиране на тези разходи.

4              Настоящото разяснение не се прилага за разходите за закупуването, създаването и работата с хардуера (например интернет сървъри, тестови сървъри, производствени сървъри и интернет връзки) за интернет страницата. Такива разходи се отчитат според предписанията на МСС 16. В допълнени, когато предприятието направи разходи във връзка с доставчика на интернет услуги, който осъществява хостинга на интернет страницата на предприятието, разходите се признават като разход според предписанията на МСС 1.78 и Общите положения при получаването на услугите.

МСС 38 не се прилага за нематериални активи, държани от предприятието за продажба в обичайния ход на стопанската дейност (вж. МСС 2 и МСС 11) или лизинги, които попадат в обхвата на МСС 17. Съответно, настоящото Разяснение не се прилага за разходите по създаването или функционирането на интернет страницата (или софтуера за интернет страница), предназначена за продажба на друго предприятие. Когато се наема интернет страница по оперативен лизинг, лизингодателят прилага настоящото Разяснение. Когато се наема интернет страница по финансов лизинг, лизингополучателят прилага настоящото Разяснение след първоначалното признаване на наетия актив.

 

Консенсус

7              Собствената интернет страница на предприятието, която възниква в резултат на развойна дейност и е за вътрешен или външен достъп, представлява вътрешно създаден нематериален актив, който попада под изискванията на МСС 38.

8              Интернет страница, възникнала в резултат на развойна дейност, се признава като нематериален актив, ако и само ако в допълнение към съответствието с общите изисквания за признаване и първоначално оценяване, описани в МСС 38.21, предприятието може да удовлетвори изискванията на МСС 38.57. В частност, едно предприятие може да удовлетвори изискването да демонстрира как интернет страницата ще генерира вероятни бъдещи икономически ползи според предписанията на МСС 38.57 (г), когато например интернет страницата е в състояние да генерира приходи, включително преки приходи, като позволява извършване на заявки за покупки. Когато едно предприятие не е в състояние да демонстрира как дадена интернет страница която е създадена единствено или предимно за промоция и реклама на неговите собствени продукти и услуги, ще генерира вероятни бъдещи икономически ползи, всички разходи по създаването на такава интернет страница се признават като разход в момента на тяхното възникване.

9              Всички вътрешни разходи по създаването и функционирането на собствена интернет страница на предприятието се отчитат в съответствие с МСС 38. Същността на всяка дейност, за която се прави разход (например обучението на персонал и поддържането на интернет страница), и етапът за създаване на интернет страницата или етапът след създаването й трябва да се оценят, за да се определи подходящо счетоводно третиране (допълнителни насоки са представени в приложението към настоящото Разяснение). Например:

(а)            етапът на планирането е сходен по същността си с фазата на научноизследователската дейност в МСС 38.54-56. Разходите, които са направени през този етап, се признават като разход в момента на тяхното възникване;

(б)           етапът на създаването на програми и инфраструктура, етапът на графичния дизайн и етапът на създаването на съдържание, доколкото съдържанието се създава за цели, различни от рекламата и промоцията на собствените продукти на предприятието, са сходни по същността си с фазата на развойната дейност в МСС 38.57-64. Разходите, които са направени през тези етапи, се включат в себестойността на интернет страницата, която е призната като нематериален актив според предписанията на параграф 8 от настоящото Разяснение, когато разходите могат да бъдат директно приписани на и са необходими за създаването, произвеждането или подготовката на интернет страницата, която да функционира по начина, предвиден от ръководството. Например разходите за закупуването или създаването на съдържание (различно от съдържанието за реклама и промоция на собствените продукти и услуги на предприятието) конкретно за интернет страница или разходите за получаване на позволение за използване на съдържанието (например такса за получаване на лиценз за възпроизводство) на интернет страницата се включват в разходите по създаването, когато е спазено това условие. Въпреки това, според предписанията на МСС 38.71, разходите за нематериален обект, които са били признати първоначално като разход в предишни финансови отчети, не се признават като част от себестойността на нематериален актив на по-късна дата (например, ако разходите за авторско право са напълно амортизирани и впоследствие съдържанието е достъпно на интернет страница);

(в)           разходите, направени по време на етапа за създаване на съдържание, доколкото съдържанието е създадено за реклама и промоция на собствените продукти и услуги на предприятието (например дигитални снимки на продукти), се признават като разход, когато се направени според предписанията на МСС 38.69 (в). Например, когато отчитането на разходите за професионални услуги за направата на дигитални снимки на собствените продукти на предприятието и за подобряване на тяхното качество, разходите се признават като разход при получаването на професионалните услуги, а не когато дигиталните снимки са изложени на интернет страницата;

(г)         работният етап започва, след като приключи създаването на интернет страницата. Направените през този етап разходи се признават като разход в момента на тяхното възникване, освен ако отговарят на критериите за признаване в МСС 38.18.

10            Интернет страница, която е призната като нематериален актив според предписанията на параграф 8 от настоящото Разяснение, се оценява след първоначалното признаване, като се прилагат изискванията на МСС 38.72-87. Най-добрата приблизителна оценка за полезния живот на интернет страницата трябва да е за кратък срок.

 

Дата на консенсус

Май 2001 г.

 

Дата на влизане в сила

Настоящото Разяснение влиза в сила на 25 март 2002 г. Ефектите от прилагането на настоящото Разяснение се отчитат, като се използват изискванията за преминаване във версията на МСС 38, която е издадена през 1998 г. Поради това, когато дадена интернет страница не отговаря на изискванията за признаване като нематериален актив, но преди това е била призната като актив, продуктът се отписва към датата на влизане в сила на настоящото Разяснение. Когато дадена интернет страница съществува и разходите по нейното създаване отговарят на критериите за признаване като нематериален актив, но преди това не е била призната като актив, нематериалният актив не се признава към датата на влизане в сила на настоящото Разяснение. Когато дадена интернет страница съществува и разходите по нейното създаване отговарят на критериите за признаване като нематериален актив, и е била призната преди това като актив и първоначално оценена по себестойност, първоначално признатата сума се счита за правилно определена.