Изх. № 08-Д-11

Дата:  29.05.2020 год.

ДОПК, чл. 128, ал. 1;

ДОПК, чл. 162;

ДОПК, чл. 168;

ДОПК, чл. 171, ал. 1;

ДОПК, чл. 171, ал. 2;

ДОПК, чл. 172, ал. 1;

ДОПК, чл. 172, ал. 2;

ДОПК, чл. 174;

ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;

ЗМДТ, чл. 4, ал. 2;

ЗМДТ, чл. 4, ал. 3;

ЗМДТ, чл. 4, ал. 6.

 

ОТНОСНО: погасителна давност на публично общинско вземане

 

 

С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №……….. сте изложили следната фактическа обстановка:

През 2013 г. е издаден е акт за установяване на публично общинско вземане, обхващащ периода от 2008 г. до 2012 г. Актът е връчен на лицето и е влязъл в сила през 2014 г., и през същата година е предаден за принудително събиране на съдебен изпълнител, който  е образувал изпълнително дело.

Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

1. От кога започва да тече давностният срок – от възникване на задължението или от датата на образуване на изпълнителното дело, ако няма искане за отсрочване или разсрочване?
2. Кога следва да изтече 10-годишният давностен срок за задълженията за 2008 г. – към 2018 г. или към 2023 г. – спрямо датата на издаване на акта за установяване на публични общински вземания?
3. При постъпили плащания от лицето през 2020 г. по акта, към коя година следва да се отнесат плащанията – към 2008 г. или към 2010 г. при положение, че е образувано изпълнително дело пред съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс?

              Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

С оглед смисловата обвързаност на въпрос № 1 и въпрос № 2, изразеното становище разглежда общо двата въпроса.

            По въпрос № 1 и въпрос № 2:

Разпоредбата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)  посочва различни основания за погасяване на публичните задължения, едно от които е погасяването по давност – т. 3 от същия член.

Погасяване по давност  е  относимо за всички публични вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162 от ДОПК, независимо от кой орган са установени. Правото на възражение за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника, което той може да упражни дори и при започнало производство по принудително изпълнение. Няма пречка погасяването на публични задължения по давност да бъде приложено от общината като взискател при съобразяване наличието на основания за спиране и прекъсване на давността. Най-общо давността е период от време, с изтичането на който, съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност, в полза на длъжника възниква правото същият да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право не може да бъде принудително осъществено. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК, публичното вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128, ал. 1 от ДОПК) при определени условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон – Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а не с издаването на акта за установяването им. Въз основа на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, може да направи извод, че давността на публичните задължения за местни данъци и такси започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, а не от датата на издаване на акта за установяване на публично вземане.

В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК са посочени основанията за спиране на давността, а именно: когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. По силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва, след което започва да тече нова давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIa. Ако в конкретния случай, са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, погасителната давност на задължението за 2008 г. следва да изтече след изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението за 2008 г. е следвало да се плати.

Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че при произнасяне по подадено възражение за изтекла погасителна давност на вземания, за които са били предприети действия по принудително събиране от съдебен изпълнител, следва да бъдат съобразявани както действията на органите на общината като взискател, така и действията на съдебния изпълнител по спиране и/или прекъсване на давността по отношение на тези вземания.

По въпрос № 3:

            Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. 2 от ЗМДТ принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Необходимо е да се посочи, че изпълнителният директор на НАП разполага с компетентност по издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ. В конкретния случай е посочено, че процесният акт за установяване на публично общинско вземане е изпратен за принудително събиране на съдебен изпълнител, който осъществява производството по реда на ГПК. Ето защо, изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия по оказване на методологическо съдействие по прилагане на разпоредбите на ГПК, по който ред се провежда образуваното изпълнително производство пред съдебния изпълнител. При възникнали плащания пред публичния взискател, в случая общината и при образувано пред съдебен изпълнител изпълнително дело за събиране на публични общински вземания, последващите действия, които ще предприеме общината следва да бъдат уточнявани със съдебния изпълнител.

 

 

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

 

Източник: www.nap.bg