Изх. № М-26-Д-542

Дата:  21.05.2020 год.

ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 1;

ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 2.

                                                                       

ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на Закона за ограничаване плащанията в брой при изплащане на дивидент

 

 

Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите Ваше запитване, заведено с вх. №……………., с което е поставен въпрос относно приложение на разпоредбите на Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) при изплащане на дивидент, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

– на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

– на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, възникват в резултат на сложен фактически състав, т.е. при изпълнението на определените в Търговския закон (ТЗ) предпоставки. Дивидентът е доход, който се изплаща на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като вземането на решение за разпределянето му е в компетенциите на общото събрание.

В случай че съдружниците решат да разпределят дивидент, при неговото изплащане трябва да се съобразят и с изискванията на ЗОПБ. Ако размерът на дивидента е сума, която е равна или надхвърля ограничението от 10 000 лева, предвидено в ЗОПБ, изплащането следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в т. IV. 6. от Указание на Министерство на финансите (УК – 3 от 04.04.2011 г.) относно прилагането на ЗОПБ, в което се казва, че чл. 3, ал. 1, т. 1 важи и за изплащането на дивиденти.

Освен това в Указанието е даден пример, свързан с изплащането на дивидент на съдружник повече от един път в годината, чиято обща стойност е, например 30 000 лева. В случай че за всяко едно от плащанията има изготвен протокол – решение на съдружниците и сумата на всяко едно от тези плащания (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законовоопределения размер, то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна по отношение приложението на чл. 3,  ал. 1 от ЗОПБ. Казано с други думи, в случаите когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници надвишава 10 000 лв., но спрямо конкретен съдружник, размерът на изплатения му дивидент, определен съгласно дяловото му участие, по силата на отделно решение на общото събрание на съдружниците е в размер по-малък от 10 000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не следва да намери приложение. Това е така, тъй като за да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е необходимо размерът на изплатения дивидент да е част от обща престация, дължима към конкретно лице.

                           

                                               

                        ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

                                                                                                /ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

 

Източник: www.nap.bg