Изх. № 24-39-52
Дата: 04.07.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 75.
ОТНОСНО: данъчно облагане на доходите по граждански договор с чуждестранно физическо лице по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №24-39-52/22.05.2018 г., препратено от дирекция ОДОП …, за изразяване на становище по компетентност.
Според фактическата ситуация, описана в запитването Ви, „…“ ЕАД сключва граждански договори с чуждестранни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ. По същество договорите са за осъществяване на кореспондентски връзки на живо и/или по телефон, репортажи и интервюта (видеоматериали), които са част от телевизионни предавания. Видеоматериалите се правят на територията на съответната държава, в която пребивава кореспондентът. Държавата е изрично посочена във всеки от договорите. Посочили сте, а и от приложения граждански договор е видно, че видеоматериалите се осъществяват по възлагане на „…“ ЕАД, съгласно чл. 42 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и от момента на заснемането всички авторски и/или сродни права на изпълнителя върху видеоматериалите преминават върху възложителя. В тази връзка поставяте следните въпроси:
- Доходът, изплатен на кореспондента, може ли да се третира като авторки и лицензионни възнаграждения по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
- Попада ли доходът, изплатен на кореспондента, в определенията на коментара към чл. 12 на Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и по-специално т. 10.2 и т. 15 от този коментар?
- Има ли задължение „…“ ЕАД да удържа и внася окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ?
- Има ли задължение „…“ ЕАД да удържа и внася данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
- По първи въпрос
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
В конкретния случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4, т. 4 от ЗАПСП, според която новини, факти, сведения и данни не са обект на авторско право. В този смисъл доходите на физическите лица, получени за предоставените видеоматериали, няма да се третират като авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на ЗДДФЛ и ЗАПСП, в случаите когато пресъздават новини, факти, сведения и данни.
- По втори въпрос
В параграф 10.2 от коментара към чл. 12 на Модела на данъчна спогодба на ОИСР (Модела) е направено разяснение по отношение на плащанията за изработването на чертеж, модел или план, които не съществуват. Предвидено е, че тези плащания не могат да бъдат квалифицирани като авторски и лицензионни възнаграждения, а по-скоро представляват възнаграждения за услуги, които ще доведат като резултат до изработване на чертеж, модел или план, поради което ще попаднат в обхвата на чл. 7 на Модела . Такъв ще бъде и случаят, при който дизайнерът на чертежа, модела или плана (например архитектът) запазва всички права, включени в авторското право за този чертеж, модел или план.
Същевременно е даден пример, в който е разяснено, че ако по отношение на предварително изработен чертеж, модел или план е предоставено правото на модифициране или възпроизвеждане, без да се налага авторът да извършва някаква допълнителна работа, то плащането за това модифициране или възпроизвеждане следва да се квалифицира като авторско и лицензионно възнаграждение.
Параграф 15 от коментара към чл. 12 на Модела третира плащанията в замяна на прехвърляне на авторско право в пълен обем. Предвидено е, че тези плащания няма да представляват авторско и лицензионно възнаграждение, поради което и разпоредбите на чл. 12 няма да намерят приложение. По-нататък параграф 15 изброява хипотези, в които може да възникнат трудности при квалификацията на реализираните доходи.
Независимо че предвидените разяснения в параграфи 10.2 и 15 от коментара към чл. 12 на Модела не са насочени изрично към видеоматериалите, репортажите и интервютата, които „…“ ЕАД получава от своите кореспонденти, то може да се приеме, че изложените принципи биха могли да се прилагат към всички обекти на интелектуална собственост.
- По трети и четвърти въпрос
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато трудът се полага в чужбина, или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено за конкретно изброени доходи в нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, в т.ч. авторски и лицензионни възнаграждения, когато същите са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ авторските и лицензионни възнаграждения, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл. 37, ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Предвид цитираните разпоредби, по отношение на доходите, начислени в полза на чуждестранни физически лица – кореспонденти, които могат да се определят като авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на ЗДДФЛ, за „…“ ЕАД, в качеството на предприятие – платец на дохода, възниква задължение да удържа и внася данък по реда на този закон.
Необходимо е да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/