Изх. № 24-35-15

Дата:  21.05.2020 год.

ДОПК, чл. 117, ал. 5;

ДОПК, чл. 120, ал. 2;

ДОПК, чл. 152;

ЗМДВИП, чл. 3;

ЗМДВИП, чл. 4.

 

 

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 117, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

 

 

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило писмо от дирекция ОДОП – ….., заведено с вх. № 24-35-15/21.04.2020 г., с което е препратен по компетентност Протокол за писмено запитване от орган по приходите при ТД на НАП ….., в което е поставен въпрос, възникнал в хода на ревизионни производства, относно възможността за спиране на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание (НС) от 13.03.2020 г., обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. (ЗМДВИП).

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимите нормативни уредби по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:

Във връзка с прилагането на ЗМДВИП, по отношение на сроковете, визирани в материалните данъчни закони и ДОПК, е издадено Становище на изпълнителния директор на НАП № 20-00-54/27.03.2020 г. В същото е посочено, че по силата на § 49 на ПЗР на ЗМДВИП определените в материалния данъчен закон или в ДОПК срокове, относно деклариране, провеждане на ревизии, внасяне на задълженията и обезпечаването им, не се влияят от обявеното извънредно положение, като нито спират, нито се удължават във връзка със същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Той няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Тъй като ревизионният доклад няма самостоятелно правно значение, законодателят не е предвидил и възможност за самостоятелното му обжалване извън административния и съдебен контрол на ревизионния акт. За да се обезпечат принципите на обективност и право на защита, в чл. 117, ал. 5 от ДОПК е дадена възможност да се подаде писмено възражение и да се представят доказателства от ревизираното лице в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад. Обстоятелството дали ревизираното лице се е възползвало от това си право или не обаче по никакъв начин не влияе и не преклудира правото му на защита, доколкото лицето може да го упражни в един по-късен етап на административното производство, а именно след издаването на ревизионния акт по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, както и в последствие при съдебното му обжалване по реда на чл. 156 от същия кодекс.

Предвид посоченото считам, че в случая не могат да намерят приложение и общите разпоредби на чл. 3 и чл. 4 на ЗМДВИП, тъй като с изтичането на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не се погасява правото на защита на ревизираното лице, изразяващо се във възможността да оспори издаден му акт, нито за него би се породило задължение за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тоест със ЗМДВИП, не се създава нова правна възможност за спиране или удължаване на срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад и представяне на доказателства по ал. 5 на чл. 117 от ДОПК, извън предвидените в самия кодекс такива, като например искания за удължаване на определените от органите по приходите срокове, искане за спиране на производството и т.н., каквато е и възможността за удължаване на срока за възражение и представяне на доказателства по искане на лицето, съгласно чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК.

Гореизложеното обаче не се отнася за срока по чл. 152 от ДОПК. Същият, като преклузивен срок, води до погасяване на правото на частноправните субекти за упражняване на валидно процесуалното правомощие – обжалване на издадените срещу тях ревизионни актове, както по административен, така и по съдебен ред. След изменението на т. 2 на чл. 3 от ЗМДВИП, обн. с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г. считам, че срокът за административно обжалване на ревизионните актове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, обн. с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение. По този начин биха се постигнали целите на законодателя да се преодолеят неблагоприятните последици за частноправните субекти и да се гарантира правото им на защита във връзка с обявеното извънредно положение в страната.

 

 

 

Източник: www.nap.bg